Бившият футболист, спортен директор, а за кратко и притежател на голям пакет акции в Левски Христо Йовов–Бижутера даде интервю за Efirbet.com, в което сподели задоволството си от подобрението в играта на клуба през последните седмици под ръководството на Станимир Стоилов. Както и какво липсва на сините, за да вдигнат нивото.
Здравейте, господин Йовов! Сезонът в Първа лига наближава своя край, но все още има доста за какво да се играе. Какви са ви цялостните впечатления до момента от кампанията?
Ако трябва да бъда откровен и да дам оценка на това, което гледаме, то нивото е задоволително, но с малко подбутване от мен. Потенциалът на родния футбол е по-голям и това е доказано в последните години, но нещо не е като хората.
Битката за титлата изглежда отново предрешена на доста ранен етап. Предсказуем ли стана този сценарий?
Винаги съм твърдял, че сериозен футбол се прави с пари. Лудогорец през всички тези години успяха да удържат нивото, харчейки много повече от всеки друг у нас. Когато има толкова драстична разлика във финансите, то не е особено трудно да се грабне титлата в efbet Лига. Трябва обаче да отбележим сериозното преобразяване на Левски, който въпреки финансовите трудности показва ръст в представянията на терена.
Изпълват ли ви с оптимизъм за бъдещето изявите на сините и кадровият потенциал?
Разбира се, лично нямам никакви съмнения в работата на Мъри Стоилов. Дълги години съм работил с него, запознат съм с изискванията и начина на работа. Смятам, че при него проблем ще е липсата на финанси. Идва един момент, в който, ако искаш да се състезаваш с големите, трябва да разполагаш с по-стабилен финансов гръб, което да допълни пъзела.
Клубът се опитва да направи нещо невиждано у нас – да се постигне самоиздръжка чрез различни кампании. Може ли Левски да се превърне в пример за другите клубове в това отношение?
Със сигурност това е прецедент у нас, дори и на Балканите. Този начин на оцеляване е добър, за да се покаже на футболна България, че Левски е име и зад него стоят много хора. Клубът може да бъде страхотен обект на интерес за инвеститори. Вижда се, че феновете правят прекалено много, но и това си има граници, тъй като Левски не може да стигне до Шампионската лига само по този начин. Там финансовите изисквания са различни.
Изглежда фокусът върху школата се е засилил. Може ли Левски да даде пример на останалите и да развие успешен бизнес модел чрез развиване на собствени кадри?
Със сигурност. Не бива да забравяме, че по време на първия престой на Мъри на „Герена“ бяха продадени доста юноши на клуба за сериозни пари. Той знае как да го прави и се надявам да продължи в този дух. Той е човек с търпение и увереност в методите си. Сигурен съм, че Стоилов иска да направи това и публиката има нужда от нещо подобно.
Изминаха 15 години от първия престой на Стоилов в Левски. Какви разлики намирате в подхода като страничен наблюдател този път?
Определено той се разви и натрупа опит. 15 години стаж във всяка професия ще те развие по всякакъв начин. Важното е, че нещата наглед се получават също толкова добре и сега. Според мен всички трябва да се въоръжат с търпение и да се чакат резултатите. Това е дълъг процес, който не може да се очаква, че ще бъде завършен за 3 или 6 месеца.
Наскоро се игра дербито между Левски и ЦСКА при едни доста непригодни за футбол условия, което предизвика полемики относно формата на първенството. Смятате ли, че е реален вариант да се смени форматът на пролет – лято?
Според мен това трябва да се обсъди широко в родния футбол, за да се вземе правилното решение. Всеки предпочита да играе на добро време. Дали е приложимо у нас, е сложен въпрос, така смятам. Редно е първо да се обърне внимание на стадионите и тогава няма да е на преден план този дебат. Ако всички клубове имат нормални терени с отопление, всичко ще е по-лесно. Не трябва да забравяме, че времето тук не е по-лошо от това в съседни страни. Ако се обърне внимание на инфраструктурата, то проблемът няма да съществува.
Двукратен носител сте на купата на страната с Левски. Какво е най-важното в тези турнирни формати?
Едва ли аз мога да давам съвет за това кое е най-важното. Със сигурност мога да кажа, че останалият на второ място никога не се помни, това е без съмнение. Оттам насетне отборите трябва да си дадат сметка, че след полуфинала следва само още едно препятствие до големия успех. Всеки е дал много, вложили са усилия и труд, така че това трябва да е водещото – да се завърши всичко успешно.
