-
Името на Асен Дончев нашумя сред „червените“ фенове след успеха с дузпи над Славия за Купата, когато 20-годишният флангови футболист отбеляза от бялата точна и бе похвален от Алън Пардю, че сам е пожелал да бие. В часовете преди финала с Левски благоевградчанинът даде за „Мач Телеграф“ първото си голямо интервю и сподели очакванията си за двубоя.
– Асене, в седмицата преди големия финал за Купата какво е настроението в съблекалнята?
– Настроението в отбора е прекрасно, всички сме спокойни и сме уверени в нашите възможности. Това е най-големият мач в България и се надявам да излезем победители от него.
– Как очакваш да се развие мачът и кое ще е решаващо за победа на ЦСКА?
– Спокойствието и психиката на всеки един от нас. За мен ние сме по-добрият отбор, с по-добрите футболисти и трябва да го покажем на терена.
– Готов ли си, ако се наложи, да влезеш и да помагаш?
– Разбира се! И физически, и психически. Такива мачове чакаме всички и ако треньорът ми даде шанс, ще дам най-доброто от себе си.
– По-възходящото представяне на Левски правили „сините“ фаворит в неделя?
– Не, не мисля. Това е дерби. За мен няма фаворит. Ние сме уверени в силите си и сме сигурни, че ще спечелим.
– Какви са спомените ти от Вечното дарби като цяло? Не си играл в този двубой още, но как го приемаш ти?
– Така е, не съм. Вече две години, откакто съм в първия отбор, Левски нямат победа над нас. Доминираме над тях и дано това продължи и във финала.
– Има ли случка, която ти се е запаметила от някое Вечно дерби, било то и при юношите? Вкарвал ли си на „сините“?
– Да, последното ми дерби при U19, преди да се кача при мъжете – играхме на Панчарево и ги победихме с 2:1. Отбелязах изравнителния гол и това може би е най-запомнящото се мое попадение срещу Левски при юношите.
– В полуфинала със Славия вкара една от осемте дузпи и помогна ЦСКА да стигне до финала. Алън Пардю каза, че сам си поискал да биеш. Защо пое сам тази отговорност?
– Още в продълженията говорих с помощник-треньора, ако има дузпи, да вляза в последните минути и да бия една, защото съм уверен в себе си и съм сигурен, че ще я вкарам. Винаги съм тренирал дузпи и съм сигурен във възможностите си от бялата точка.
– Дузпата ти влезе перфектно под гредата, какво чувстваше в момента на засилката?
– Имаше леко напрежение, но когато се засилиш и тръгнеш към топката, всичко отминава. В деня преди мача не съм тренирал, просто реших да бия и тя влезе.
– Спомняш ли си еуфорията след последната спасена дузпа от Евтимов, как реагира ти?
– Разбира се, аз може би бях първият, който настигна Митко и започнах да го дърпам. Емоцията беше прекрасна.
– Ти влезе на пожар след травмата на Бай в 119-ата минута – какво ти казаха Пардю и останалите край тъчлинията?
– То нямаше много време за казване. Те биха аут и съдията свири край, но това не ми попречи да поискам да бия дузпа и да вкарам.
– В първенството отново финиширате втори. Какво не достига на ЦСКА, за да пребори Лудогорец за титлата?
– Трудно ми е да кажа, а и не съм аз човекът, който да определи.
– От 2-3 години си в мъжкия състав – какво е да си част от ЦСКА?
– От дете съм мечтал да играя в ЦСКА – това е най-великият клуб в България и се радвам, че получих шанса да запиша минути с червената фланелка.
– Усещаш ли натиска, че си част от отбор-гранд?
– Да, в ЦСКА трябва винаги да си първи, второто място никога не е успех. Затова искам освен втората позиция в шампионата, да спечелим и Купата, за да е добър сезонът за нас.
– Какво си спомняш от първото ти качване при мъжете и от дебюта ти?
– Първата ми тренировка с ЦСКА беше преди 5 години, тогава треньор беше Стамен Белчев. После, като подписах договор с клуба, отново той беше наставник и ме извика от Литекс. Чувството е невероятно. Дебютът ми беше с Монтана на Армията, при Любо Пенев – той реши да ме пусне тогава.
– Изначално си бил крило, но вече те ползват като бек? Къде ти е по-удобно и кой треньор те преквалифицира?
– Да, по принцип съм крило и със сигурност ми е по-удобно там, но сега се налага да играя на бека и смятам, че се справям успешно и там. Преди три години беше – в една контрола нямаше кой да играе десен бек и Люпко Петрович ме пусна на тази позиция.
– Разкажи малко повече за пътя си във футбола, как и къде започна? С кои треньори си работил?
– Започнах да тренирам още на 6-годишна възраст в Пирин Благоевград, където играх до 13 години. След това Дани Моралес ме взе в школата на Литекс, там играх една година може би. После дойдох в ДЮШ на ЦСКА – треньори тук са ми били Ивайло Станев, Сашо Борисов, Добри Митов и отново Дани Моралес и впоследствие отидох при мъжете.
– Мнозина фенове искат да виждат повече юноши от Академията в първия отбор – готови ли сте за този преход, според теб?
– Според мен трябва да се налагат повече българи. Естествено, ако сме готови. Това го определят треньорите и ръководството.
– Кое е най-трудно за вас, за да се наложите при мъжете?
– Най-труден е самият преход от юношески към мъжки футбол. Трябва ти поне една година, за да се адаптираш, но ако си добре физически и психически, всичко останало ще се нареди.
– Какви са амбициите ти за националния отбор на България и как определяш представянето ти в юношеските гарнитури до момента?
– Имам няколко лагера с България U19 – там играх като крило и вкарах няколко гола. После ме повика и Александър Димитров при младежите U21, където вече действах като бек. Надявам се със силни изяви след време да „захапя“ и в мъжкия национален отбор.
– За какво мечтаеш във футбола като цяло? В краткосрочен и дългосрочен план…
– Мечтая първо да се наложа като титуляр в ЦСКА и да запиша силни мачове. И след години, ако всичко върви нормално, да направя и една хубава кариера в чужбина.
– Накрая – прогнозата ти за финала и едно пожелание към „червените“ фенове?
– Прогнозата ми е, че ще успеем да спечелим този труден мач. А пожеланието към феновете е да са живи и здрави и да се видим на стадиона.
