-
Предстоящият изборен конгрес в Българския футболен съюз предизвика вниманието на цялата футболна общественост в страната. На избори, като на избори – напрежение, полемики, нападки и провокации… Само че едностранни. Без ответна реакция. Сякаш, че всичко е с предизвестен край. А нима не е?
Редица клубове из цялата страна побързаха да засвидетелстват подкрепата си към сегашния президент. За да не са след това капо. За да привлекат внимание. Или пък просто защото така им е изгодно и наистина не желаят промяна на статуквото във футбола ни.
Само една положителна реакция за новия кандидат. От клуба, който на практика издига кандидатурата му…
Така създалата се ситуация и едностранчивото, минорно, неагажиращо настроение, което до момента носят предстоящите избори в БФС, предизвикват и реципрочните, по-скоро очаквани реакции у всички, ангажирани под някаква форма със случващото се.
Всичко сочи, че по всяка вероятност ръководителят на българския футбол ще остане същият. А промяната ще остане само пожелание за в бъдеще. Отложено за неопределен период от време. Заради това, а и поради цялата фактология по темата, натрупана до настоящия момент, можем да посочим няколко по-конкретни причини за това, което предстои да се случи на Конгреса на Българския футболен съюз. Естествено, само в сферата на вероятностите:
Промяната е винаги трудна
Вече не един и два пъти пролича и в изказванията на клубните шефове, а и на лидерите на мнение в различните по-големи области в страната, че те не са готови за промяна. По традиция човек не е склонен да приеме „нов ред“, отричащ почти изцяло досегашния. Първата, естествена и доказана реакция, е отрицанието. Така беше и след заявената от Любослав Пенев и екипа му позиция. Не личи как свикналите с обичайния си начин на поведение във футбола ни „силни личности“ ще се решат да загърбят модел, който им носи позитиви, за да приемат нов курс на развитие.
Липсата на заявена подкрепа от клубовете към новия кандидат
Редица клубове заявиха публично подкрепата си към Борислав Михайлов. До общественото достояние не е достигал случай, в който клуб подкрепя Пенев. Освен този, издигнал кандидатурата му.
Имагинерност и пожелателност, що се касае до потенциалните промени, прокламирани от Пенев
Много от фразите, изречени по време на мащабната пресконференция на Любослав Пенев и екипа му, звучаха чудесно. За съжаление по-скоро пожелателно. Реална основа на предложенията отсъстваше. За сметка на това преобладаваха язвителните коментари и упреци без доказателствено покритие. Зад граница подобно поведение и изказани мнения са дори подсъдими.
Разминаване между заявената позиция и последвалите до момента действия
„Ще действаме“. „Ще говорим с всички“. Това бе заявено от кръга „Пенев“. Не са налични емпирични доказателства обаче за проведена мащабна кампания. Още повече, че дори при първото си посещение – в Монтана, Пенев се опита да изпрати ясно послание, а отговорът, който получи беше „Ще подкрепим Борислав Михайлов“.
Противоречива структура на сформирания екип
Левски и ЦСКА. Пенев и Илиев. На теория – чудесно. Обединяващо, заличаващо отколешните, закоравели схващания и догми за вечното враждуване, за деление на „сини“ и „червени“ и т.н. Все още обаче не става съвсем ясно каква точно роля ще изпълнява Илиев в така сформираната задруга. Неколкократно стана дума за социални модели, за подкрепа от страна на образователните институции и „силен гръб“. Илиев дори си позволи да каже, че Левски няма как да не го подкрепи. Макар и уж шеговито. Отговорът на „сините“ беше унищожителен за легендата на Левски и го прати в деветия кръг на Божествената комедия, обзела „Герена“ от идването на Спас Русев в клуба.
Допускане на публично дискредитиране на кандидата за президент
Личността на Любослав Пенев е публично иронизирана от настоящи футболни управници. Посочват се големите му задължения и някои „петна“ от не толкова далечното минало. Самият Пенев гарантира, че се е погрижил за проблема, но съмнението остава. Вярно, че няма лоша реклама, но едва ли масите биха връчили футбола ни в ръцете на човек, за когото се твърди, че се връща в страната, за да гаси собствените си пожари.
Липса на обратна връзка от сегашния президент
За Борислав Михайлов други кандидатури, освен неговата, не съществуват. Това поне можем да прочетем в думите и изказванията му по темата, колкото и редки и епизодични да са те. Истината е, че за Михайлов останалите кандидати не представляват дразнител и реална опасност за поста му. Толкова уверен е той в подкрепата, която вече получава.
Неналични гаранции за евентуален успех
Посочените стратегии за промяна на българския футбол не са солидно обезпечени от факти, а почиват по-скоро върху популистка платформа, посочила безспорни проблеми във футбола ни, но не и предлагаща дебат, дискусия и рецепта за отстраняването им. Всеки може да седне на стола при колегите в телеграфната агенция и да каже, че трябва да бъде намален броят на чужденците, да се смени откровено нелепият формат на първенството ни и да се разкарат клубните босове от ръководството на БФС. Въпросът е как това ще се случи и има ли реална възможност да стане.
Отсъствие на доказателства за безспорна финансова обезпеченост и солидно лоби в България и Европа
Няколко включвания по темата на не чак толкова популярни бизнесмени, обещания за финансови облаги и корекции в управлението на БФС, загатватне на отложени във времето задължения на централата, които могат да се сгромолясат върху новата, лъскава сграда на БФС. Това е за момента. Отново – без нищо реално и доказуемо. Без посочване на конкретен източник на средства, който ще се ангажира с покриването както на кампанията на Любослав Пенев, така и с бъдещите вложения в българския футбол.
За финал – кратко лично откровение:
С изявите си на футболния терен Любослав Пенев сбъдваше мечти. Караше българите да се чувстват по-значими, по-достойни от потеклото и произхода си дори. Всички очакваха с нетърпение следващия негов пас, следващото му попадение във вратата на Реал (Мадрид), следващото водещо заглавие в европейските и световни медии, изтъкващи го пред останалите. Любослав Пенев е дал много на България. Ако не беше той, Коща нямаше да оскубе „петлите“ през 1993 година и да ни изпрати във футболната история и памет. Завинаги. С положителен знак. Любослав Пенев щеше и да бъде треньор на клуба, който го величае…ше. До съвсем скоро. Трябваха му няколко сезона и щеше да оглави любимата си Валенсия. Какво и защо го накара и принуди да се върне в България и да загърби мечтата си, за да сбъдне нечий чужд блян – все още не е ясно. Може и да се изясни. Докато това се случи обаче, великият Ел Голеадор ще буди съмнение в аудиторията. Дори и у най-верните си симпатизанти. А макар и велики, съмнителните личности рядко стават лидери. Още по-рядко биват избирани и натоварвани с голяма отговорност. Каквато е едноличната власт в българския футбол.
Автор- Георги Петков
Източник- Топспорт
