Историята на ЦСКА е пълна с превратности и скандали. Ние ви предлагаме статия от вестник Банкеръ, която е от лятото на 2013 година. Тогава приключваше ерата на Титаните, а Лупи идваше като спасител отново. Клубът обаче беше тръгнал по пътя на фалита. Статията е добър повод да се направи сравнение как се е управлявал и точел клубът дълги години, и как се управлява сега. Разликата е очебийна!
„Измами, източване на средства в особено големи размери, пране на пари, тъмни схеми за трансфери на футболисти, финансиране чрез вътрешни заеми. Това са само част от факторите, довели до предизвестения фалит на ЦСКА. Повече от две десетилетия най-конвертируемата българска футболна марка умишлено бе тикана към несъстоятелност от безскрупулни собственици. И най-накрая логично мандалото хлопна. Никой не иска да плати 35-те млн. лв., които червеният клуб натрупа към многобройни кредитори, НАП, Министерството на отбраната, бивши футболисти, треньори, мениджъри и дори собственици. Пътят към нищото бе извървян методично и с големи крачки от почти всички ръководители, които управляваха армейците след 1990-а.
На стената на армейския плач първото регистрирано име е Валентин Михов, председател на клуба между 1990 и 1993 година. Периодът съвпада с
отварянето на западните трансферни пазари
за най-големите български звезди. Касата на ЦСКА се пълни от продажбата на атомното трио Стоичков-Пенев-Костадинов в грандовете Барселона, Валенсия и Порто. Само за да привлекат Камата, каталунците вадят умопомрачителните тогава 4.5 млн. долара, които по днешна покупателна способност се равняват на около 17-18 млн. евро. Ако тези средства бяха инвестирани, да речем, в недвижима собственост, сега червените можеха преспокойно да покрият задълженията си. Но нищо подобно не се случва. Клубът е раздиран между интересите на Михов и лобитата на БСП, военните, ветераните и феновете. На Армията цари хаос, Министерството на отбраната се отказва от сътрудничеството си с ЦСКА, платени са грешни пари за привличането на Йордан Лечков, Ивайло Андонов и Стойчо Стоилов, с които тимът така и не успява да пробие в Шампионската лига. Михов се оттегля заради президентския пост в БФС, а клубната хазна остава празна, когато управлението поема шефът на оръжейната компания Кинтекс Петър Калпакчиев. За половин година той прави доста спорни ходове, сменя треньорите като носни кърпички, а уволнението на Гьоко Хаджиевски е капката, преляла чашата на търпението за феновете.
На 1 юни 1994-а на общо събрание на ЦСКА шефът на Мултигруп Илия Павлов печели председателското място за срок от три години в надпревара с оръжейния бос Николай Гигов. Един от най-богатите хора в България е посрещнат с фанфари от привържениците, които очакват реки от пари и връщане на европейската слава. Въпреки мащабните селекции скандалите отново са всекидневие. Само за сезон са сменени петима треньори, а победата с 3:2 срещу Ювентус е отменена от УЕФА заради нередовна картотека на Петър Михтарски. При все че постига дубъл през сезон 1996-1997, наставникът Георги Василев е освободен. Гочето негодува, че не може да мотивира футболистите си, защото не им се плаща навреме. В отбора се завръщат легендите Христо Стоичков, Емил Костадинов и Трифон Иванов с цел да се подготвят за световното първенство през 1998-а. Тримата обаче влизат в лют спор за капитанската лента, което разваля климата в тима. Стоичков играе само четири мача и напуска в посока Саудитска Арабия точно преди вечното дерби с Левски.
През 1997-а Мултигруп подписва нов спонсорски договор с ЦСКА до 2000 г., а вицепрезидентът на компанията Николай Вълканов признава, че е имало забавени плащания. Оказва се, че цялото финансиране от Мултигруп към ЦСКА става във вид на заеми, отпускани от фирмената Кредитна банка. Павлов изтъква,
че е похарчил към 6 млн. долара
за премии, заплати, трансфери, поддръжка на базата и други плащания. Съветниците му го увещават да подпише нов спонсорски договор, защото при успешен рейд на отбора в европейските клубни турнири ще може да си върне голяма част от кредита. Отношенията с Министерството на отбраната са стоплени, след като в управителния съвет влизат полковниците Шушков, Манчев и Венцислав Михайлов, който е заместник-началник в канцеларията на военния министър по онова време Георги Ананиев. Идеята е ясна – ЦСКА да ползва безвъзмездно базите на стадион Българска армия и в Панчарево. Вместо обещаното грандиозно посрещане на 50-годишния юбилей и мач с някой от европейските грандове – Байерн, Интер, Барселона или Ливърпул, червените получават подаръка си от Левски. Навръх юбилея сините разбиват армейците с 5:0 във финала за купата на страната.
Краят на ерата Мултигруп е сложен през 1999-а от Любослав Пенев, който печели изборите за президентския пост и сваля от власт Илия Павлов. Разочарованият Павлов заявява, че идват тежки дни за ЦСКА, а хората от старото ръководство се барикадират в канцелариите на Армията. В клуба се възцарява двувластието. Пенев официално е президент на ФК ЦСКА, а Илия Павлов – на ПСК ЦСКА АД. Комитетът за физическото възпитание и спорт признава за легитимно управлението на Пенев, но футболистите имат договори с ПСК ЦСКА АД. Павлов нанася удар по новите шефове, като с хитра схема успява да измъкне 1.7 млн. паунда от трансфера на Стилиян Петров в Селтик. Той променя договора, подписан преди събранието, и с анекс го оформя като цесионно вземане. Задължението да се плати на ЦСКА става ангажимент на Мултигруп, където отиват парите от Селтик. Сумата обаче така и не стига до ЦСКА, защото Илия Павлов си ги прихваща като част от дълговете на тима към банката му. От своя страна Пенев е принуден на пожар да търси над 3.5 млн. герм. марки, за да обезпечи участието на отбора в шампионата. ЦСКА дължи 700 000 марки по стари трансфери и 1 млн. лв. към държавната хазна. В новия управителен съвет влизат Димитър Пенев, няколко военни и дори двама запалянковци. БФС пък спира картотеките на новите футболисти, тъй като не са изплатени 350 000 лв. на Нефтохимик за нападателя Димитър Трендафилов. Така на Армията започват шампионата с абсолютния минимум от 14 футболисти.
Любослав Пенев е в безизходица и след като очакваните британски и испански спонсори не идват, намира спасителен вариант в лицето на Васил Божков. На 21 декември 1999-а
е регистрирано ПФК ЦСКА АД
с уставен капитал 50 хил. лева. Контролният пакет акции на дружеството се държи от фирмата Любослав Пенев ЕООД, където 51% са собственост на Васил Божков, а останалите са притежание на Пенев и Стойне Манолов. По-малки дялове държи Любослав Пенев като физическо лице, както и полковниците от управителния съвет, Йордан Лечков и Трифон Иванов. Собственикът на Нове Холдинг е приет с недоверие, тъй като в първите години от управлението на Томас Лафчис е член на управителния съвет на Левски .
ЦСКА е обезпечен финансово, но е принуден да се бори с още по-богатия Левски. На Герена щедро се изливат милионите на Майкъл Чорни и армейците успяват да спечелят титлата чак през 2003 г. със Стойчо Младенов. Божков привлича скъпоплатени треньори и играчи като Енрико Катуци, Луиджи Симони, Хамилтън Рикард, Лео Лима и Родриго Соуса. За последните двама са платени 3 млн. долара на бразилския Вашку да Гама. Под претекст, че не са получили по две заплати, Лима и Соуса обаче късат договорите си с клуба, а ЦСКА пие много скъпа студена вода. До зимната пауза на сезон 2005-2006 на шампионата отборът води в класирането на Левски със седем точки, но накрая губи титлата. Божков обвинява за провала сръбския треньор Миодраг Йешич и след като го освобождава, обявява, че ще ограничи финансирането за следващия сезон. Голяма част от сегашните дългове на ЦСКА са натрупани именно по време на управлението на хазартния бос. Неотдавна ЦСКА загуби две дела за общо 6.7 млн. лева. Клубът дължи 4.5 млн. лв. на Министерството на отбраната за неплатени наеми на стадион Българска армия до 2006 година. Другият съдебен удар е по казуса с трансфера на Стойко Сакалиев от вече несъществуващия Нафтекс, по който ЦСКА трябва да плати 2.2 млн. лв. на Митко Събев.
След конфликта с феновете Божков продава ЦСКА на групировката Митал стийл. При предварителния одит новият собственик Прамод Митал установява, че след 2000-ата година клубът е натрупал задължения в размер на 9 млн. лв., но въпреки това го купува за 15 млн. евро. На 16 октомври 2007-а Божков изпраща известие, че
чака от Митал остатъка от 6 млн. евро
по договора за ЦСКА. Индиецът решава да се издължи чрез скандална сделка за 6.3 млн. евро, в която е заложена земята под хвостохранилището на Кремиковци. Впоследствие Божков продава въпросния парцел на Константин Жеваго, който превежда авансово и 500 хил. евро чрез офшорката Лиофорс, за да купи ЦСКА в пакет с комбината. Оперативната власт е оставена в ръцете на Александър Томов. Бившият политик пръска милиони, заети от Кремиковци, за скъпи селекции, баснословни заплати и комисиони на мениджъри.
На 21 май 2008-а Лицензионната комисия към БФС отказва да лицензира отбора заради 254 000 лв. задължения към Вихрен и 937 000 лв. дългове към НАП. Малко по-късно той е изваден от европейските клубни турнири. Батакът е все по-голям и през февруари 2009-а чрез офшорката ИСМС Митал продава ЦСКА на Титан за над 11 млн. евро. Сделката е приключена, въпреки че акциите на клуба официално са блокирани от хората на Жеваго. Иво Иванов и Димитър Борисов се ангажират да възстановят правото на собственост на Кремиковци върху хвостохранилището и да погасят 5.13 млн. евро заем към Интернешънъл Асет Банк. Впоследствие те разбират, че на опашка за пари са се наредили държавни ведомства, юридически и частни лица. Борисов и Иванов също финансират клуба чрез заеми от другите си компании, като ежедневно водят десетки дела на обща стойност към 20 млн. лева. Днес нов кандидат да налива пари във футболната черна дупка така и не може да се намери.“
[sociallocker id=5830] Абонирайте се за канала ни в youtube , за да виждате първи всички нови видео репортажи! Благодарим! https://www.youtube.com/channel/UCet-oDsbGjmvlT8w4ZVxJtQ/ [/sociallocker]
