Вече от доста години чужденците са една от най-коментираните теми в българския футбол. И през сезона, който тече в момента, повод за дискусия покрай тяхното присъствие отново има. В първите два кръга от пролетния дял на шампионата се появиха доста дебютанти, родени извън България. А има и още, които все още не сме ги видели по нашите терени. Само Левски разполага с двама, които не са играли – Афонсо Фигейредо и Ривалдиньо, в Лудогорец такъв е Якуб Швиерчок, а в ЦСКА-София – Андре Монтейро-Укра.
Дори и тези, които вече записаха участия обаче, се оказаха напълно достатъчно, за да се стигне до нов рекорд. Справка в статистиката показва, че като процент от всички играчи чужденците в българското първенство никога не са били толкова много, колкото в момента. От началото на сезона в 14-те тима от Първа лига са играли 376 футболисти. Точно 250 от тях са българи, а бройката на чужденците е доста внушителна – 126 човека. Като процент това възлиза на цели 33,51%. Или с други думи казано, всеки трети футболист в българското първенство не е българин. Това е с близо 3% повече от миналия шампионат, в който относителният дял на легионерите също беше рекорден и за първи път надхвърли 30%.
Като абсолютна бройка този сезон няма да бъде рекорден за чуждоземците, защото едва ли до неговия край ще дебютират още 22-ма. Сегашните 126 са точно с толкова по-малко от върховото постижение през 2012/13, когато по нашите терени са подвизаваха 148 легионери. Техният дял от всички играчи тогава обаче беше 29,9%.
В момента най-внушителен е процентът на чужденците в Лудогорец. Там те са 76%. Основните конкуренти на „орлите“ – Левски и ЦСКА-София, са втори и трети в подреждането, съответно с 57,14% и 53,57%. Четвъртият тим в елита, в който българите са малцинство и са по-малко от половината състав, е Локомотив (Пд). На „Лаута“ родените извън България са 53,33%.
В момента единственият отбор в българския футболен елит, който разчита само на българи, е Витоша (Бистрица). Дори и при опашкаря в таблицата обаче през есента игра един чужденец – нигериецът Пол Отофе, който напусна през зимната пауза.
Има голям шанс до края на сезона делът на чужденците все пак да намалее и да не запази рекордните си стойности. До това може би ще се стигне, защото много често в заключителните кръгове, отбори, които вече знаят съдбата си и крайното си класиране, пускат в игра доста юноши. Това, разбира се, се прави не защото има сериозни намерения да се налагат такива играчи, а за да се даде почивка на опитните футболисти и на чужденците, които се разпускат по-рано. Затова в предишни години от крайните цифри се създаваше илюзия, че чужденците в Лудогорец не са много като процент. В последните мачове, след като предсрочно си бяха осигурили титлата, „орлите“ пускаха момчета от дублиращия си състав. И заради тяхното участие се създаваше заблудата, че българите в Разград са много.
Отделен е въпросът доколко тази инвазия на чужденци е добра. Безспорен факт е, че тенденцията в най-големите първенства е такава. А именно все по-трайното навлизане на чужденци. Английското и испанското първенство, които са най-качествените, дължат високото си ниво предимно на легионерите. Ако погледнем страни от нашата черга, ще видим същото. Държави като Кипър също дължат израстването си на навлизането на вносни играчи, факт е и, че единственият наш отбор, който се представя добре в Европа – Лудогорец, дължи успехите си на чужденци. Ботев (Пд), който също успя да премине през два отбора в Лига Европа тази есен, също разчита основно на легионари, а звездата на тима беше Омар Косоко. Друг красноречив факт е, че тимът, който разчита само на българи – Витоша (Бистрица), няма победа вече 22 кръга и се е закотвил здраво на дъното на класирането.
Затова може би е добре, че и ние сме тръгнали по стъпките на по-силните държави и привличаме все повече чужденци. А и тъжната реалност е, че много качествени българи вече не се раждат. Или поне не както преди. Защото едва ли има треньор, който с лека ръка ще се лиши от талантлив и евтин българин от школата на клуба си, пред перспективата да рискува със скъп и слаб чужденец. Защото дори и слабите в своята страна легионери поне са научени на елементарна тактическа грамотност. Нещо, което при нашите момчета често го няма.
