Амалгамата фокусира вниманието през годините на прехода, когато спортисти, погазили границата на закона, участваха в икономическите процеси в страната. През годините след 1989-а се утвърди впечатлението, че своеволието и престъпленията са нормално явление за техния манталитет. Както и че да стане един състезател престъпник е лесно, но да се върне след това към законния начин на живот – не.
“Не разбираш ли, че сте пушечно месо! Ако решат, онези за няколко седмици ще ви изловят”, предупреждават в началото на 90-те професионалния борец Стефан Мирославов-Крушата. “Ти пък, не за седмици, а за дни, че и часове ще ни хванат – нали ни знаят до един кои сме, къде пием кафе сутрин и къде пием вечер”, отговорил помакът, чието убийство през 1993 г. е едно от първите поръчкови в зората на демокрацията. Лежи в затвора за сбиване – типична негова реакция след употреба на алкохол. В началото на 90-те е един от множеството амнистирани престъпници, част от тях – спортисти. Преди смъртта си опитал да овладее “битака” в Илиянци. Покойният шеф на “ВАИ холдинг” Георги Илиев пък е лежал за изнасилване. Двамата са сред главните виновници за създаването на престъпния ореол около името на техния спорт. На света през решетки гледат щангистите Ангел Генчев (рецидивист с 4 присъди) и Дамян Дамянов, борецът Михо Дуков, гребецът Иво Карамански… Те са само най-известните от всички затворници, защото са печелили титли и медали. Хора, които след края на състезателните си кариери продължиха да търсят авторитет и уважение, подобно на всички. Но качествата, които бяха придобили до този момент, се оказаха техен недостатък оттук-нататък.
Субективни фактори вдигнаха процента на престъпността в спортния свят в годините на прехода след 1989-а, твърдят запознати с процесите отвътре. Изглежда, сякаш са били обречени да окалят имената си, защото със способностите си – сила, характер, борбеност, липса на страх при срещи “лице в лице” съвсем механично са могли да прекрачват закона. В онези години това бе златно качество. Някои от тях опознават до дъно живота в затвора, но това не ги прави по-добри, само по-безразсъдни. Други са били готови престъпници и запознанствата, завързани в спортния свят, им идват наготово. Трети – състезатели и спортни функционери, остават “недоказано виновни”. Определен процент, най-вече спортисти, умират от насилствена смърт.
“Как нашите борчета ще създадат и ще ръководят такива мощни империи, бе? Нали си ги знаем какви са!” Треньорът, заявил това, отрича “казионната информация” от 90-те за борците, които уж необезпокоявани насочвали финансовите потоци и ръководели икономическите процеси в страната и извън нея. Потвърждава го и Крушата. Навремето той е бизнеспартньор на Гриша Ганчев и дори е по-известният от двамата. Други се раждат без достатъчно късмет и вместо да бъдат избрани за бизнесмени, стават обикновени улични престъпници. Ангел Генчев бил амбициозен, но отнемането на златния медал в Сеул през 1988 г. го прекършва. “Като ми дадете премията, тогава ще върна медала”, заявил смело той, като научил присъдата си за употреба на допинг. За себе си той е бил прав, подобно на всички набедени асове в щангите. Защо от всички шампиони точно пък него да хванат? И след като той е уличен с допинг, защо не са дисквалифицирали и останалите шампиони? Според дългогодишен специалист в този спорт, при равенство в личните показатели между двама щангисти, употребилият забранени стимуланти ще вдигне 15 килограма повече от другия. Но ако е така – как едни са виновни, а други, спечелили злато с идентични резултати, да са невинни? Специално в Сеул от елиминирането на Генчев и Митко Гръблев се облагодетелстват руснаците. Дамян Дамянов лежи 18 месеца за грабеж и рекет, а след излизането си печели сребро на световно. Присъда за въоръжен грабеж получи и друг борец от националния – Димитър Джамов. Впоследствие прокуратурата преквалифицира деянието на “дребно хулиганство”. През януари 2003 г. заради Джама погрешка и без вина с картечница е убит международният съдия по борба Тодор Матов. Друга знакова фигура от прехода – Иво Карамански, 2 пъти е прибиран на топло – за валутни измами (1986) и за побоя в “Д’Ескрим” (1994). Съдбата му е доказателство, че лидерските способности не струват пукната пара, ако ти служат само да се конфронтираш. Зад решетките губи бизнеспозициите си, а по-късно е убит в домашна обстановка. Всички тези спортисти станаха “курбан на демокрацията”, жертвени агнета, за което никой предварително не ги бе осведомил. Това твърди треньорът по бокс и бивш застраховател Валентин Гавазов, който е запознат в детайли със съдбата на злополучните таланти от елитното училище “Олимпийски надежди”.
И ако има поне един човек, който след затвора да се е опитал да стане човек и отново да спечели слава, това е Михо Дуков, вече като треьнор по борба. Хора като него, изминали обратната еволюция – от решетките до успехите, обаче са редки изключения.
Руският посланик – гост на българския Велик комбинатор
Част от извършилите престъпления поне са стигали до затвора. За други обаче (и най-вече за спортните функционери и по-висшите деятели) законното възмездие е пожелателно. Един от малцината, получили условна (3-месечна) присъда, е бившият председател на КФВМС Цвятко Барчовски и то заради косвена вина. Той бе набеден заради трагедията в дискотека “Индиго”, неправомерно разрешена на територията на спортен обект. Друг, настигнат от закона, е Пламен Тимев-Ганди. И то въпреки връзките си с фамилията на бившия държавен глава Тодор Живков и с висшестояща фигура от някогашната Държавна сигурност. През 1988 г. срещу него е заведено дело за финансова злоупотреба. През 1990 г. е обвинен в подписването на чек без покритие. Миналата година прави хеттрик с обвинение в измама за 500 000 лева. Някогашен работодател на печално известния Митьо Очите. Твърди се, че Ганди е свидетел на убийство, в което е замесен бившият и покоен президент на ВИС-1 и ВИС-2 Васил Илиев и участвал в “покриването” му. Въпреки тъмните петна в биографията, заради които бе оприличен с Великия комбинатор Остап Бендер, архитектът имаше честта да бъде посетен на рождения си ден от руския посланик Анатолий Потапов.
Много други също отървават ефективното прилагане на присъди, въпреки че са уличени в сериозни престъпления. Като бившите футболни босове Христо Данов и Христо Александров, които участваха в източването на някогашната Агробизнесбанк, по-късно фалирала. Вторият има присъди за присвояване на пари и за необезпечени кредити. Юлия Берберян още от едно време е “скрит приватизатор”, фаворизирайки дъщерите си за сметка на армейския тенисклуб като цяло. Въпреки качествата си, тя е била треньор единствено на своите дъщери, което означава, че използвайки спортната база, е облагодетелствала единствено семейството си. В началото на века срещу нея и съпруга й са повдигнати обвинения за укрити данъци при замяната на апартаменти срещу имот в Борисовата градина. Получават условна присъда, която по-късно е отменена. На практика Берберян е предшественик на днешните скандални заменки на по-малко срещу повече апетитни имоти и земи. Условно на 2,5 години бе осъден и Максим Стависки, катастрофирал в нетрезво състояние и убил момиче. Апелативен прокурор обаче обжалва и настоява за престой зад решетките.
Бившите кредитни милионери – свободни, но без власт
Експрезидентът на “Шумен” Гриша Топалов е арестуван през 1996 г. за измами в особено големи размери. До август 1997 г. е зад арестантската решетка. През 2001 г. пак е задържан, за разпространение на фалшиви банкноти. В момента живее далеч по-скромно. Шогуна е типичен пример за употребените на “фронтовата линия” през 90-те “кредитни милионери”. Човекът, изтеглил 100 млн. стари лева от 4 банки, днес води скромен живот. Раздялата с предишната финансова мощ в крайна сметка се оказа логичен край на бизнескариерите на тези хора. В това число влизат и пловдивските “брокери”. Оказва се, че т. нар. “милионери” и “меценати” в спорта са играли второстепенна роля в превъртането на парите, както и че са били уязвими, а с изваждането им от употреба те вече не са имали реална власт. Функционерите от горните етажи на спорта обаче по правило отървават влизането в затвора. Отърва се и членът на УС на “Локо” (Сф) през 90-те Кристиян Младенов. Върховният касационен съд (подобно на случая с Берберян) отмени 7-те години затвор, дадени му от предишните инстанции за ръководене на нарколабораторията в Опицвет. Други изобщо не попаднаха под сянката на присъдата. Юри Галев, президентът на Рилецо, на превала между 1995 и 1996 г., още когато бе млад и енергичен, във весело състояние пробва да разруши дискотека в Монтана и е задържан за близо месец. През 1999 г. е прибран, след като освобождава адреналина в бара в хотел “Рила”. Той дълго време играе игра на нерви с полицията, но едва през 2002 г. е задържан под стража заради обвинение в отвличане на две момичета от Боровец. Едната се оплака, че е блудствал с нея. Бутафорен по същество пък бе процесът срещу ексшефа на БОК Иван Славков – за притежание на оръжия, получени като подаръци. Батето получи мярка за неотклонение, но тя му попречи да изпълнява пълноценно функциите си в олимпийското движение. По-късно бе уличен от Би Би Си в опит за подкуп срещу услуга, което той продължава да отрича.
Забележка: Текстът засяга личности и събития от годините на прехода, без да претендира за пълна изчерпателност по темата. Посочени са по-известните случаи от съдебните хроники.
