След многото преживяно в Левски Божидар Митрев определено заслужава да получи повече уважение. Доста хора се вглеждаха само в грешките на настоящия капитан на състава и често го просълзяваха с обидите от трибуните (справка баражът с Верея), но това момче е с истинско „синьо“ сърце.
При предишния му престой на „Герена“ имаше един момент, в който Левски водеше преговори за връщането в състава на Димитър Иванков. Тогава треньор бе Ясен Петров и след напускането на Георги Петков се търсеше опитен страж, по край когото младият тогава Божидар, Акалски и Пламен Илиев да се развиват. Не се случи, както им се искаше на феновете. Митко стана поредният легендарен „син“ номер 1, който предпочете след престой в чужбина да не се връща в Левски. Може би точно заради лоши спомени и обида от отношението не след великите си мачове за отбора, а след личните провали. Такива определено не липсват на сметката на нито един вратар на тима, който е имал качества да е титуляр и в евробитките.
Трябва да признаем, че Митрев е всъщност едва вторият, а в новата история единственият вратар, който след период на „Герена“, показва качествата си в чужбина и след това отново се връща в Левски. Другият случай до момента е с над 70 годишна давност. През 1934 най-добрият вратар на клуба в довоенните години Радослав Мазников заминава за Унгария. Там играе за Уипещ и III Тер. Две години по-късно той се завръща в Левски и играе за тима до 1944 г. Със своите 16 сезона, той е вратарят, играл най-дълго време за „сините“. Кариерата и животът му приключват през 1944, когато е убит от комунистите.
При едно пътуване за мач с Левски Мазников е свален за „кратка справка“ от влака, с който пътува отборът с уверението, че на връщане ще си го приберат. Никой обаче повече не го вижда.
Има още един интересен случай със завръщане на вратар. Той пак е отпреди Втората световна война. Петър Иванов учи в Хайделберг и Бърно, като няма сигурни данни дали играе футбол там. Прибира се в България, като вече отказал се от футбола. През сезон 1932/33 обаче като пожарен вариант е викнат да пази поради липса на други вратари.
В новата история на клуба практика вратарите да се завръщат на „Герена“ допреди Митрев не съществуваше. При Здравко Здравков имаше завръщане през 1994 година, след един сезон отсъствие. Тогава обаче той не в чужбина, а в Етър. По документи той дори не се води напуснал Левски, защото при „болярите“ игра като преотстъпен. Рекордьорът по мачове за България Борислав Михайлов също завърши кариерата си в „А“ група, но вместо в Левски носи екипите на Славия и Ботев (Пд). Боби е един от примерите за това, че на „Герена“ открай време имат проблем в работата с човешкия ресурс. Неслучайно и наследникът му в националния отбор Фози също остана далеч от родния си клуб, след като се прибра от дългогодишен престой в Турция. Той винаги се е чувствал много по-силно свързан със Славия, не само заради историческата титла, която спечели с „белите“. Освен това той записа мачове за Литекс и Черно море, а синия екип облече само за няколко тренировки.
Източник: „Меридиан мач“
Харесай Фейсбук страницата на KotaSport.com ТУК
