Моци от Разград е като Динко от Ямбол

Внимание, недосегаемите отново са тук! Окей, няма как да избягаме от натрапническото поведение на Лудогорец като клуб. Те не пречат толкова с декларациите си с особено съдържание и назидателен стил. Нито пък със странните отсъждания на съдиите все в тяхна полза. Няма как да раздаваме присъди от такова естество, защото нищо не можем да докажем като евентуална обвързаност, въпреки че не е нужно да размахваме печат от нотариус, когато съдията вдига засада при 10-метрово покритие, както се случи в последния сезон срещу Верея. Или безкрайните случаи с дузпи.

Футболистите от Лудогорец дори не пречат с факта, че някой път излизат със стартов състав без нито един роден в България играч. Щом си имат привърженици, които одобряват подобна политика, значи всичко е наред.

Няма как обаче да си мълчим за откровено хулиганското поведение на някои от хората на Гошо Дерменджиев. Само в последните две контроли на Лудогорец в Австрия видяхме грозни сцени, при които шампионите на България взеха дейно участие и дори вместо да прекратят побоищата, те не могат да си овладеят нервите и се впускат в ръкопашни схватки. Спортисти за пример ли са това, или ММА бойци? Като особено фрапиращ взе да става случаят с Козмин Моци. Този състезател май се нуждае от консултации със специалист и евентуално назначаване на лечение, защото поведението му не е лесно за коментар. Срещу Ахмат Грозни румънският защитник направи едно от марковите си изпълнения – както си тичаше с противников футболист и се опита да влезе в единоборство, той го изрита като последния каруцар. И онзи като че ли първо се чудеше дали това е истина и си търкаше очите, невярвайки, че му се е случило подобно нещо. Може би по-късно потърпевшият е поровил малко и е разбрал, че Козмин Моци по същия безумен начин скочи в ребрата на Стефан Николич от ЦСКА. Като това дори не бе маркирано от съдията като нарушение, да не говорим за картони. Но то да беше само това – Моци е доказан рецидивист, няколко пъти отнесе солидни вътрешни глоби от шефовете си, но явно това не помага.

Той си играе по негови си правила и можем да се обзаложим, че няма да спре да го прави, а българските съдии ще се съобразяват с тези правила, вместо да прилагат тези, които са валидни за всички. Моци от Разград е като Динко от Ямбол. Не се съобразява с правилници и закони – това, което реши той, е правилно и не отстъпва назад. Остава само, след като е повалил грубо футболист на противника, да му върже краката и ръцете със свински опашки. Свирепият му поглед и нахаканата походка, след като е повалил поредната си жертва, са досущ като на ямболския Динко, сякаш всички наоколо са длъжни да му гледат сеира.

Да беше само той, но онзи ден и Кампаняро хвана играч за гушата, Кафу и той се впусна с физическа саморазправа и изобщо футболистите на Лудогорец нещо са се поизнервили, лесно им пада пердето, трудно си сдържат емоциите и никак няма да им е излишно да направят по няколко сеанса при спортен психолог. Защото разградските началници обичат да казват, че техните играчи с поведението си са пример за подрастващите. Да, но за тези деца, които се интересуват от бойни спортове. Футболът е по-различна игра.

Източник: Желю Станков/ „Тема спорт“

Харесай Фейсбук страницата на KotaSport.com ТУК