Дойде дългоочакваният 29 юни, който за нас е нещо като Видовден. И добрата новина е, че с играта и резултатите се вижда някакво отлепяне. Все пак два наши представителя почти си осигуриха място в следващата фаза, а третият Дунав спокойно може да се пребори и той да го стори. Както се изразяваше философът Любо Пенев, важно е ютията да се отлепи от дъното. Е, определено се отлепи!
В Албания Ботев започна кампанията си с с рецитал на Косоко. Френският диамант е с основна заслуга за победата на канарчетата в Тирана, и то в един мач, започнал по възможно най-лошия начин. При бърз гол за съперника е истинско чудо български отбор да обърне резултата, и то убедително. Ботев обаче го направи с класическо превъзходство, след като бързо взе изцяло контрола върху играта и с ясна идея стигна до обрат в резултата. Методично гостите стигнаха до няколко положения за гол, преди Омар Косоко да вкара изравнителния през първото полувреме.
През втората част, вместо да „бранят добрия резултата“, „жълто-черните“ не мирясаха, докато не вкараха втори гол, с още по-красиво изпълнение дори от първия. И накрая получиха подарен бонус да предрешат всичко в двубоя с трети гол. Така може да се каже, че Ботев напълно безметежно отиде, видя и победи в Албания.
Силният мач за Ботев може да служи за пример на българските клубове с каква лекота и безапелационност трябва да преминават през първото препятствие в европейските турнири. Защото целта е този мач въобще да не се играе, както например го пропускат румънците или чехите. Победата в Албания показа за пореден път, че Николай Киров е точният човек за Ботев в този момент. Вече обира плодовете на постоянството и правилната стратегия. Ботев демонстрира солидна игра, защото отборът е с добре открояващо се ядро.
За Партизани Ботев изглеждаше като Реал Мадрид. Явно дереджето на албанския футбол е по-зле и от нашето. Но за Казахстан ще е нелепо да се твърди подобно нещо. И затова представянето на Дунав трябва да получи подобаващо добра оценка. Очакваше се Иртиш да демонстрира пълно превъзходство и в първите минути от мача стана точно така. Русенци играха като типични новобранци, които въобще не могат да разберат къде са попаднали и какво се иска от тях. И спокойно можеха да инкасират не едно, а повече попадения в мрежата си. През втората част обаче видяхме истинския Дунав, този, който гледахме през последния сезон във всеки един мач от първенството. Могат да съжаляват, че не вкараха гол, защото далеч по-добре е резултат 2:1, отколкото 1:0. Все пак Херо не е вчерашен и ще настрои своя отбор да отбележи поне един гол в Русе.
В Павлодар мачът първоначално бе вкаран точно в калъпа на двубой от вътрешното, казахстанско първенство. Долу-горе това прави Иртиш в своя шампионат и печели победи, когато отсреща не са Кайрат или Астана. Дунав, общо взето, започна като лек противник, но през втората част се превърна в нещо съвсем различно. Тогава се видя вече, че играят два тима с коренно различен подход. Хапещият футбол на Херо срещу наперения, балансиран и организиран такъв на Великов. Наистина стана сблъсък между две концепции на старата и младата школа. И двамата няма от какво да се срамуват. Херо притисна Великов, но младокът издържа и не се остави да бъде нокаутиран.
И вечерта завърши с една добра и неизмъчена победа на сините. Най-накрая сините фенове доживяха да видят голов рецитал на своите любимци. По-малко от месец след едно друго, съвсем различно шоу, каквото бе това срещу Верея. Но това е Левски, той може да се възражда във всеки един момент. С голяма доза шанс, защото не всеки ден се вкарва гол в 13-а секунда от мача. И публиката този път няма от какво да бъде недоволна. Три великолепни гола за едно полувреме, това е като сбъднат сън. Жалко само за допуснатия през второто.
В такива случаи треньорите обичат да казват, че са харесали агресията. Е, на Николай Митов не може да му се отрекат заслугите, че е събудил тази по-заспала агресия при сините. Много му помогна и новото попълнение Мапуку, който някак носи в характера си тази чепатост и неординарност. Показваше я в Берое, тръгна му и в Левски. Вкара два гола с типичната си мощ, която малко напомня на един друг африканец, който стана водеща фигура за три месеца на „Герена“.
Източник: Жаклин Михайлов/ „Тема спорт“
[yop_poll id=“10″]
Харесай Фейсбук страницата на KotaSport.com ТУК
