С обединението на страната, за съжаление, бедите на окинавците не свършват – в 1609 година на острова нахлуват самураите на клана Шимазу от остров Сацума /момчетата от Сацума са били известни открай време като свирепи войни и отчаяни главорези/. Шимазу не само, че не отменят забраната, но още повече ожесточават наказанията за притежание на оръжие. От населението се изземват систематично мечове, ножове и кинжали, както и всички занаятчийски инструменти с острие. В „черният списък” са включени дори бутафорните церемониални оръжия. Тези драстични мерки са отбелязани в хрониките от това време като „Катанагари”, или „Лов на мечове”. Нещата стигат дотам, че на всяко окинавско село е било разрешено да притежава само един кухненски нож – надеждно закрепен с верига за селския кладенец, или друго централно място и строго охраняван.
Въпросните мерки са целели да обезсмислят всеки опит за въоръжено въстание срещу японците. Някои западни автори изказват предположение, че макар и обезоръжени, окинавците водели постоянна партизанска война срещу омразните окупатори – и именно с тази цел измислили карате. Фактите обаче говорят друго: населението на острова в тази епоха е около 300 000 души, а японският гарнизон наброява едва 100 – 150 самураи. Въпреки смазващото числено превъзходство на окинавците, японските войници очевидно са се чувствали съвсем комфортно и не са изпитвали опасения за безопасността си. Което може да означава само едно – местните са били лоялни към Шимазу. За това си има ред обективни причини. Първата и най – важна: окинавците са били миролюбив народ от мореплаватели и търговци. Като прагматични и здравомислещи хора, те (с пълно право) смятали, че доходната, взаимоизгодна търговия е за предпочитане пред разорителната война. Изправени пред избора да се бият, или да се договарят, жителите на Окинава традиционно избирали второто. Което им и помогнало да оцелеят в течение на векове (когато други, далеч по – многобройни, горди и войнствени, но не дотам благоразумни народи изчезнали, без дори да оставят спомен за името си). Да не забравяме, че всяка война е скъпоструващо и рисковано начинание, с абсолютно непредсказуем резултат (особено пък евентуална война със закален, опитен и безпощаден противник като самураите от Сацума). В интерес на истината, кланът Шимазу следял стриктно за редовното постъпление на данъците от Окинава, (сумата е била сериозна и е съставлявала 20 процента от всичките приходи на клана), но не се опитвал да промени установения начин на живот на хората, нито пък се месил в духовните и религиозни им практики. Изпреварвайки хронологията, ще споменем, че за цялата си официална история, окинавци ще пренебрегнат правилата на благоразумието само веднъж – при това – с печален резултат. По време на Втората световна война, отстъпващите японски императорски войски използват острова като щит. При щурма на Окинава от американския експедиционен корпус в пожарите на бомбардировките загива една трета от населението на острова и са унищожени безценни културни паметници.
Забраната за носене на оръжие поставя коренното население в изключително неизгодна позиция. Голяма част от окинавците живеят в пристанищните градове, които през онези времена са били свърталища на неспокоен, буен народ от всички краища на Азия. Крайбрежните води, в които местните си вадят хляба с превоз на чужди товари, или търговия, са гъмжали от пирати. Честният, уважаван корабовладелец е можел да се лиши в един миг от имуществото, свободата и живота си. Държавни институции, защитаващи гражданите от насилие, тогава просто не съществуват, а отлично въоръжените и обучени самураи, защитаващи ревностно интересите на собствения клан, нямат грижа за безопасността на простолюдието. Нещо повече: по това време една от привилегиите на самураите е така нареченото право на „Проба на меча”. Самураят е имал правото да „тества” остротата на новия си меч върху осъдени на смърт престъпници, разбойници, хванати на местопрестъплението, или съмнителни скитници. За такъв е можел да бъде нарочен и всеки мирен селянин, случайно изпречил се на пътя му. Счита се, че именно отсъствието на институции за защита, нарастващото чувството за несигурност у хората и своеволията на самураите, са част от причините за повишения интерес към изкуството за самозащита.
Очаквайте последната част в KotaSport.com!
