Искрено поздравяваме всички, които мечтаят да видят състезанията по карате на Олимпийските игри! МОК обяви на 3 август за включването на тази дисциплина в програмата на Олимпийските игри през 2020 година в Токио. С това се сбъдва и мечтата на милионите почитатели на карате. Без съмнение, любителите на спорта се надяват да станат свидетели на динамични, атрактивни и честни схватки.
Сега навярно е трудно да си го представим, но в началния етап на развитието си, карате представлява система за ръкопашен бой, предназначена изключително за самоотбрана, при това, нямаща нищо общо със спорта, с честната игра и (не е за вярване!) с Япония.
Карате, в съвременната му форма се развива на островната верига Рюкю и най – вече на главния остров Окинава, лежащ на около 500км южно от най – големият японски остров Кюшу. Днес Окинава е част от едноименната японска префектура. Това не винаги е било така – до края на 19 век островът е център на независимото островно кралство Рюкю и поддържа тесни търговски контакти с Китай, Япония, Корея и Южна Азия. Тогавашните селища Наха, Шури и Томари са били важни търговски средища, където са били разменяни огромен (за онова време) обем готови стоки и суровини. Пристанищата се оказват отворени врати не само за екзотичните товари: заедно с тях на Окинава проникват постепенно и китайското изкуство, наука и философия, както и първите китайски системи за ръкопашен бой ”Цюан Фа” (на японски „Кемпо”). Тук те се интегрират в местните бойни системи „Те”, (”Де” на окинавски диалект), водейки до развитието на „Тоте” („Тоде” на окин. диалект), където, буквално преведено, „Те” означава „ръка”, (или в преносен смисъл „техника”, ”техника с ръка”), а „То” – „Тански” (има се предвид могъщата китайска династия Тан). Така, изначалното значение на „Тоте”/”Тоде”, или „Карате” може да се преведе като „Танска ръка”, или ”Китайска ръка”. Трудно може да се преоцени влиянието на конфуциански Китай върху развитието на Окинава от това време. Окинавците са очаровани от китайската култура, заможните фамилии наемат за децата си китайски учители, или изпращат отрочетата си за обучение на континента. По заповед на китайския император, през 1392 год. 36 китайски семейства се преселват на острова, за да подпомогнат местните в по – нататъчното развитие на образованието, търговията и занаятите. Този жест способства за укрепването на двустранните връзки, а потомците на китайските заселници ще играят важна роля в обществения живот на острова през следващите няколко столетия. Благородниците по това време са еднакво изкушени в изучаването на Конфуцианството и бойните изкуства.
„Независимо от това, доколко си преуспял в „Те”(бойните изкуства) и академичното си образование, помни, че нищо не е по – важно от достойното поведение и човечността и способността ти да се придържаш към тези добродетели в ежедневнието си”
Тейджунсоку Ояката (1663 – 1734), управител на гр. Наха
Стратегическото в търговско и военно отношение положение на Окинава се оказва едновременно благословия и проклятие за населението му. Окинавците, използвайки морските си пристанища и многочисления си флот, търгуват умело и трупат богатства. От друга страна, островът им се превръща в „апетитна хапка” за далеч по – могъщите им съседи. Архипелагът става арена на борба на интереси и десетилетия наред е разтърсван от смутове и въстания. Най – после, в 1422 година император Шо Хаши успява да обедени под своя власт островите. За да закрепи крехкото примирие, той издава указ, забраняващ носенето на всички видове оръжие. След 1477 година, на трона се възкачва неговият приемник Шо Шин, който още повече ожесточава политиката на забрана на оръжия, наследена от предшественика му. За да контролира по – отдалечените региони, той задължава своите васали /богатите, влиятелни феодали, изпитващи носталгия по времената на сепаратизъм/ да прекарват определена част от годината при неговия двор, заедно с цялото си домочадие и многобройна свита. Тази форма на контрол се оказва изключително ефикасна – изолирани от поддръжниците си, под зоркото око на сюзарена, феодалите не са в състояние да заговорничат. Освен това, дългия и разорителен престой в столицата /да, животът в столицата през всички времена е бил скъпо удоволствие!/ значително подронвал финансовото им състояние, което ги е правило по – уязвими и сговорчиви. В кръга на шегата, можем да отбележим, че това вероятно е и най – ранната, официално регистрирана форма на „Тийм билдинг”, (оказала се толкова успешна, че бива копирана впоследствие във времената на Шогуната Токугава с неизменно добър резултат).
Без съмнение, споменатата по – горе забрана за носене на оръжие будела негодувание – както у благородниците, така и сред простолюдието. Затова пък бива посрещната от учителите по ръкопашен бой с тих възторг – поради повишения интерес към изкуството им, много от местните майстори предприемат пътувания в Китай /ползващ се по това време със славата на своеобразна „Мека” на бойните изкуства/ за да „повишават квалификацията си” в тамошните школи по Цюан Фа.
Очаквайте продължението в KotaSport.com!
