Левски бил слаб, скучен, безидеен. Това е всеобщото мнение след последните двубои на тима, в които „сините“ вкараха точно 1 гол на непретенциозния Ботев (Гълъбово) и Берое, при това за 210 минути! Нещата наистина не изглеждат добре, още повече, че тимът е вече на 7 точки от върха в елита. Каква обаче е истината за този Левски? Толкова слаб ли е той, безидеен? Убива ли Делио Роси потенциала на играчи като Обертан? Грешка ли бе да се покани толкова голямо име?
Точно ден преди Делио Роси да поеме Левски, „сините“ бяха гости на Верея. Пак в Стара Загора. И тогава, макар и след ужасяващо съдийство, тимът бе съсечен с 2:0 от Илиан Илиев и просто нямаше идея нито как да се защитава, нито как да атакува, нито как да задържи топката, нито пък треньорът на Левски знаеше кои са му най-добрите футболисти. Преди това тимът получи и такава лекция от Хайдук, че едва ли някога на „Герена“, какъвто и да било отбор е създавал толкова чисти положения.
Оттогава досега се промениха доста неща. „Сините“ може да са скучен и дори неприятен за гледане отбор, но поне има някаква дисциплина, някаква идея на треньора как да се играе, всеки знае какви са му задачите по терена и как точно да ги постигне. Общо казано,
само за месец Делио Роси постави основата
– научи отбора да се защитава. Не защитниците, целият тим. Левски стана корав отбор, който ако е необходимо, може така да се затвори, че да не пусне гол срещу всеки, независимо дали е с 11, 10 или 9 души. Защита не е мръсна дума, за Бога.
Преди Роси на „Герена“ идваха треньори, които ни
заливаха с клишета как Левски ще атакува от първата минута,
ще играе винаги за победа без да се съобразява със съперника и винаги това ще става с куп юноши. Или казано по друг начин – треньорите искаха от отбора да каже „Я“, преди футболистите да знаят дори „А“ и „Б“. Сега Роси научи вече тима на „А“ и „Б“ в тази игра – на дисциплина и защита и има някаква основа, на базата на която може да се надгражда. Така че критиките са твърде много, твърде пресилени и твърде прибързани.
Съвсем друг въпрос е дали Делио Роси ще иска да направи следващата крачка. Ако той сега играе по този начин, защото иска да научи отбора компонент по компонент и паралелно да се ориентира в ситуацията у нас, като след Нова година вече ще видим друго лице, тогава е напълно нормално и приемливо. Ако Роси обаче смята да подхожда по този начин, все едно ръководи средняк, който до безкрайност ще се задоволява с 0:0 при всяко гостуване, просто няма как да стане. Някой ще трябва да му обясни, че тази тактика е
прекрасна при мачове с Лудогорец и ЦСКА-София, това е необходим етап от развитието на отбора, но не е удачно да се чака срещу всеки един тим у нас на контраатака. Просто няма как да се случи. Но дали Роси смята да играе винаги така или само, докато окомплектова състава си, предстои да видим.
Не е ясно обаче защо той ръководи толкова праволинейно тима. На „Герена“ се постараха да направят солидна селекция, в която бяха привлечени хора като Антони Белмонт, Холмар Ейолфсон и Жерсон Кабрал. Само че трябваше да чакаме седмици, за да попадне един от тях в стартовия състав. Смените винаги се правят след 75-а минута и са пълни – излиза нападателят и влиза другият нападател. Излиза ляво крило, влиза ляво крило. Флаговите играчи са с т. нар. обърнат крак, но нямат никаква свобода да променят позициите си по време на двубоя.
Прекомерната дисциплина просто идва в повече.
Факт е, че Левски бе жестоко неграмотен тактически отбор, който се нуждаеше от голям треньор и много работа. Но прекаленият стремеж към съвършенство на треньора води до роботизиране и прави отбора твърде предвидим. Като прибавим и липсата на реална скорост в предни позиции, нещата стават ужасно скучни. В Стара Загора се видя нагледно. Точно 5 минути бяха нужни на едно истинско номинално крило като Жерсон Кабрал да покаже за какво иде реч и за какво са му на Роси тези пусти обърнати крила. Когато тази задача се изпълнява от Роман Прохазка, финесът е все едно двуметров каменоделец да танцува валс. Когато Кабрал пипнеше топката и сменяше посока, мигновено си освобождаваше коридор за стрелба и така създаде всички ситуации на практика пред отбора си. А пред треньора има толкова варианти – освен Кабрал, там може да играе и Обертан, а в средата на терена място да поеме Вутов. Васил Панайотов и Жорди Гомес в средата на терена не са лоша двойка, но играят всеки мач от идването на Роси без смяна. Нормално е да се натрупа умора. Дори в шампионат като нашия няма как да стане без никакви ротации. Защо Роси не ги прави вече не можем да намерим обяснение.
В крайна сметка, каквото и да си говорим сега, един треньор бива съден по резултатите. Затова е и много рано да дадем оценка на Делио Роси. Той направи някои много хубави и други доста озадачаващи неща, откакто е в България. Дано само има волята и знанията да надгради следващото ниво в отбора, защото ако го направи, Левски наистина може да стане отново Левски.
Източник: Стефан Дачев/ „Меридиан мач“
Харесай Фейсбук страницата на KotaSport.com ТУК
