Бургаският специалист по лека атлетика Георги Бахчеванов е една от най-колоритните личности в спорта. През годините той се доказа като един от най-вещите в треньорския занаят, а много пъти е получавал и международно признание. С него разговаряме за последните събития и допинг-скандалите, за леката атлетика и за тенденциите в спорта като цяло.
–
– Доволен ли сте от кариерата си в професионален план?
– Винаги има какво още да се желае. Аз обаче бях треньор на няколко поколения силни атлети, водих подготовка на футболисти, баскетболисти, волейболисти, създадох една от най-новите методики за развитие на динамична сила. От мен опит са ползвали много специалисти от чужбина, включително и светила от САЩ и Великобритания.
– Можете ли да кажете нещо повече за тази методика?
– Става въпрос за начин, по който се изгражда силата в различни степени. Това важи не само за лекоатлети, но и за други спортове. Тънкостта е в различните норми на натоварване и работата с противотежести. Тяхното равномерно използване и прилагане води до рязко покачване на тези показатели. За целта съм написал няколко книги и учебници, които продължават да бъдат помагала в различните спортове и федерации. Мога да кажа имената на много родни лекоатлети, които са ползвали методиката. Например Николай Петров, при подготовката на Стефка Костадинова, Чавдар Чендов, при работата с Христо Марков и Николай Антонов. От моята треньорска философия се е възползвал и най-бързия мъж Петър Петров. Мога да ви дам и друг пример.
Ние с брат ми Димитър подготвихме методиката в края на 60-те години. През 1972 година руският спринтьор Валери Борзов прави фурор в Мюнхен. Тогава германски журналисти питат треньора му Петровски, по коя методика работа. Той отговаря, че е заимствал много от нашите разработки на братя Бахчеванови. Имал съм кореспонденция и с треньорите на великия кубинец АлбертоХуанторена. Той стана олимпийска шампион на 400 и 800 метра на Олимпиадата в Монреал. Това се е отдавало на много малко хора, да не кажа на никой специално в тези две дисциплини.
Смело мога да твърдя, че Иван Абаджиев също се е учил от мен и брат ми. Само, че при щангите е по-различно. Там е много голямо силово блъскане, което самият Абаджиев разви като негова теория и методика.
– Защо родната атлетика отстъпи от позициите си?
– Това е въпрос на дълга дискусия. През 1989 година имаше много стройна организация и финансиране. Тренировъчният процес вървеше много отговорно и на базата на научни методи. Имаше широка пирамида за подготовка на младите състезатели. Много голям обем на спортния календар. Реално действащи спортни училища, които бяха инкубатори за производство на бъдещи звезди. Цели щабове разучаваха и изготвяха методики и схеми на работа. Успехите не закъсняха. След това схемата се разтури. Клубовете и състезателите бяха оставени на произвол, базата започна да се руши. Сега сме на доста по-задни позиции и това е логично. Все пак аз виждам надежда в новото поколение. Последните състезания показаха, че нещата имат развитие в положителна насока. Качихме се един етаж по-горе в Купа Европа, имаме няколко много перспективни състезатели. С малко промяна и в държавното отношение мисля, че ще можем отново да тръгнем нагоре.
– Опитимист ли сте за Бургас?
– Разбира се. Дълго време тук имахме проблеми с базата, но сега нещата се решават. Вече имаме писта на открито, макар и 200 метрова. Изгражда се нова зала, която ще има най-модерната покрита писта на Балканите. Вече са регистрирани и нови успехи на наши момичета и момчета. Колегите от Европул работят много добре, имаме индикации, че скоро ще се зъживят средните и дългите разстояния. Заедно с изграждането на базата, смятам, че и успехите ще дойдат. Бургас ще става все по-голям център на леката атлетика. Мисля, че добрите дни пред бургаската атлетика тепърва предстоят.
– Имате интерсно схващане за употребата на допинг и стимуланти?
– То е такова, което отразява реалностите. ИААФ трябва да постъпи така, както редица западни държави постъпиха с леките наркотици – да ги легализира. Вижте, спортните резултати на високо ниво са невъзможни без стимуланти. Всеки, който говори за чист спорт, е лъжец. Нека да си кажем истината в очите, другото е лицемерие. Аз не говоря за допинг, който може да убие човек. Говоря за стимуланти, които помагат в подготовката и за възстановяването на състезателите. Сега има един огромен списък, който е просто комичен като състав. Вече не можеш да изядеш един сладолед, защото може да те хванат за някоя съставка в него. Смешно е. Дано хората, които вземат решенията стигнат до правилните изводи. Иначе трагикомедията ще продължи. При съвременните натоварвания е смехотворно да се говори за тренировъчен процес без химия и медикаменти. Вижте колко се изразходва на едно маратонско разстояние. Да ви посоча и примери от колоезденето, като Тур дьо Франс или Джирото. Там в продължение на близо месец колоездачите въртят по 200 километра на ден, качват баири и височини на 2500 метра и после слизат на морското равнища. Това как се постига, с чушки и домати. Разбира се, че не. Този , който казва, че без стимуланти може да се прави голям спорт е или дилетант или просто заблуждава. Чист елитен спорт няма. Това трябва са се знае от всеки. Но пак ви казвам. Аз говоря за един научно обоснован прием на медикаменти, който е разработен на базата на индивидуалните особености на състезателите, на тренировките, на типа натоварвания и на базовия цикъл, в който те се намират. Има много фактори, с които трябва да се съобразяват треньори и състезатели. За съжаление често у нас продължава да се поддържа дилетантството, което може да ни разруши цялата спортна система.
– Все пак, оптимист ли сте за българската атлетика?
– Разбира се, че съм оптимист. У нас има кадърни хора, които могат да я изведат напред. Дано да им се даде тази възможност!
