Роберто Баджо днес става на 50. Божествената опашница, или Будиста, както бе известен като футболист,
[sociallocker id=5830]
чуква половин век. Италианецът бе от една рядка порода играчи, заради които хората отиват на стадиона, а резултатът е от второстепенно значение. Елегантно движение, галещо докосване на топката, техника, финт, поглед, удар – цялата задължителна палитра на гениите можеше да се открие у него. Типична „десетка“ като за учебник!
Роби е вкарал 32 гола в евротурнирите, половината са били решаващи за крайния резултат. Второто си континентално попадение заби от дузпа при визитата на Ювентус срещу Сливен (2:0) за КНК през 1990 г., а на реванша добави още 2 при разгромното 6:1. За Италия има 27 гола (17 решаващи), с които дели четвъртото място 8 листата с Дел Пиеро, след Джиджи Рива (35), Джузепе Меаца (33) и Силвио Пиола (30). Най-много -4, е вкарал на България, като клиенти поравно са му Илия Вълов (4:0) и Борислав Михайлов (2:1).
Привилегия бе да гледам на живо негови мачове на клубно и национално ниво, а шанс и късмет – личната ми среща през късната есен на 1998 г. На 26 ноември, четвъртък, имам уговорка с тогавашния пресаташе на Интер Сандро Сабатини. От клубното седалище на „Дурини“ 24 базата „Апиано Джентиле“ черният баварец глътва разстоянието за около 45 минути. Там пресконференция дават треньорът Луиджи Симони и Баджо. След нейния край Роберто е на мое разположение. Невероятно е колко телевизията изкривява представата за футболистите, а и не само за тях, разбира се. На малкия екран Роберто Баджо излъчва сила и мощ, а срещу мен човекът е с почти крехка физика.
Едно отклонение – последният подобен шок изживях с Кристиано Роналдо – пръскащият тестостерон с плочка до плочка на корема португалец е с матова и нежна кожа като на момиче. Но да се върнем на Баджо. Предишния ден той изнесе поредния си спектакъл, донасяйки победата на Интер с 3:1 срещу действащия шампион Реал М, подпечатвайки визата за 1/4-финала в ШЛ. фокусът 8 Италия обаче бе дали контузеният Роналдо ще играе, феномена се появи, но друг му открадна шоуто. Иван Саморано (50) откри за домакините, а Кларенс Зеедорф (59) изравни. В 68-ата минута Баджо се появи вместо чилиеца и музиката се смени. След 2 асистенции на Диего Симеоне Роберто (85, 90) преодоля Бодо Илгнер и хвърли в екстаз 78 829 на „Сан Сиро“. „Нощта на Божествента опашчица“, бе лайтмотивът в медиите. На следващия ден без капка грандомания, медиатичен и сдържан, Баджо чинно отговори на всичките ми въпроси. Ето и най-интересното от разговора ни.
Помня контрола та срещу България 8 Чезена (б.р. -4:0 на 20.09.1989), защото за първи път вкарах 2 гола за Италия. Беше чудесно, в началото на кариерата ми и мечтаех за успехи, които в крайна сметка надхвърлиха очакванията ми.
С Юве съм играл срещу Сливен за КНК. Еуфорията там бе голяма, хората ни посрещнаха все едно сме богове. Това не се забравя, а за Сливен играеше един от най-добрите ви играчи – Леч-ков.
България винаги е имала добри футболисти, но бих отличил специално Стоичков. Мисля, че е българинът с най-голям принос за световния футбол.
Какво значи „лошо момче“? Това са квалификации, които журналистите обичат да измислят, а хората искат да четат, футболът е игра и е важно какво правиш на терена, а не дали си „лош“ или „добър“. В голямата си част скандалите са мит, който е изгоден за медиите. Избор на самия човек е как ще го възприемат и ще се отнасят с него останалите.
Не съм се замислял, че в националния отбор най-много голове съм вкарал срещу България. Не си водя статистика на попаденията, защото те са крайният резултат от усилията на целия отбор. Имах шанса да отбележа за 2:1 в 1/2-финала на Мондиал ’94, но това не означава, че Баджо е победил България. Имам обаче и загуба срещу вас в контрола (1:2 в София през 1991 г.).
Винаги съм бил коректен с тифозите. Защото, ако ги нямаше, няма да я има и играта. Радвам се, че сега съм в Интер, защото симпа-тизирам на този отбор, а и цялото ми семейство са нерадзури. Баща ми Фиориндо преживя тежко, че през 1995 г. преминах в Милан.
С двата ми гола победихме Реал (3:1), но не се чувствам герой. Веднъж късметът се усмихва на един, следващия път – на друг. Важното е отборът да върви напред. Съдбата винаги си намира избраник и чрез него общите усилия се материализират.
Зидан заслужено спечели „Златната топка“ за 1998 г. Игра силно на световното, вкара 2 гола във финала срещу Бразилия (3:0). Но той направи много силен сезон и с Ювентус, ставайки шампион, така че за мен изборът е напълно справедлив.
Коя е най-ценната ми победа? Нищо не може да се сравни с великото тайнство, когато даваш нов живот. Затова моята най-ценна победа са децата ми Валентина, Матия и Леонардо. Семейството е опората, която ми дава сили да бъда добър човек и футболист.
Източник: „Тема спорт“
Снимка: soccer-europe.com
Харесай Фейсбук страницата на KotaSport.com ТУК
[/sociallocker]
