Докарахме я дотам, когато играе националният отбор, нивото на вълнение на футболното море от привърженици да е малко над нулата. Както се казва – морето е равно като тава. Да, част от причините за тази обществена апатия са бурните събития в клубния футбол, както и по канцелариите на БФС, а и по високите етажи на държавата.
В деня на гостуването на Словакия хората се питаха – абе някой знае ли за какво играят довечера националите. Наистина, в последните години обърквацията е тотална, кое е квалификация, кой мач е за онова на нациите, кое е бараж, кое е плейоф преди допълнителната квота за първенство. А обърквацията е налице, защото ние сами си забранихме участие на първенство, независимо дали е световно, или европейско. Няма ни, когато тече купонът и когато целият свят гледа национални отбори, през останалото време чат-пат се паднем за официален мач или контролка с някой, който събуди интереса, и това е.
А Словакия явно не ни развълнува. Ако този двубой бе в София с разрешена публика, щеше да е отворен само един сектор на националния стадион, продадените билети щяха да са максимум хиляда.
Дори вече е много странно, че не текат дискусии защо поредният селекционер е повикал еди-кой си, като в същото време няма аргументи против списъка му, който и без това е голям като за околосветско турне. След странното дълго отсъствие през годините на Митко Илиев от списъка с повиквателните, като че ли не си заслужава сега да питаме Ясен Петров защо липсва този или онзи. Ето, дори в състава бе върнат Божидар Краев, който почти ни задължи да се гордеем с него заради изявите му в чужбина. Във вторник вечерта Божката блесна с нова прическа, която му спечели и титулярно място със Словакия.
Другият дженк бе Николай Михайлов. Е, в международния обмен аудиторията видя и национален вратар с коремче. Съвсем случайно е съвпадението, че в същия ден баща му бе върнат от независимия български съд за президент на БФС. Както се казва – ще се оправят нещата, ще тръгне работата, само трябва търпение и постоянство.
Не може да се отрече, че Ясен Петров гори в работата си и последното, което ще допусне, е някой да се пести или пък да се прави на звезда. Селекционерът видимо не търпи подобни отклонения от дневния ред. Прави му чест, за разлика от предишни на този пост, че Ясен не повтаря непрекъснато – ами това ни е нивото, нямам други футболисти. Това ние много добре го виждаме ежедневно и няма нужда всеки треньор да ни го повтаря. Данчо Лечков ни е достатъчен.
Словакия си има Марек Хамшик, а ние кога за последно разполагахме с такова име?! В Италия се пробваха неколцина, един от които, Чочев, гледа към Лудогорец, където пролетта бе и Десподов от Каляри. Словаците си имат и Шкриняр от Интер, но техният селекционер съвсем обяснимо си запази звездите. Ние няма да си обезценяваме успеха 1:1 с това, че те се пазят за европейското първенство, което започва след малко повече от седмица. Както каза Ясен Петров – сбихме се и не се дадохме. Като имаме футболисти с повече потенциал и качества, можем да очакваме и приличен футбол, не само битка.
Ами да, твърде рано е да говорим за сериозен футбол с участието на нашия национален отбор. Тази работа няма как да се постигне нито от днес за утре, нито от година за следващата. Дори евентуална загуба от Русия в събота не трябва да отклонява Ясен Петров от плановете му.
Желю Станков/ „Тема спорт“
