Сезон 2020/21 ще остане в историята като един от най-печалните за Левски. Хубавото е, че той вече е някаква далечна история, а в събота стана ясно, че и негативните рекорди от него започват да избледняват. Тогава „сините“ записаха 6 загуби на „Герена“! Коя от коя по-срамна. Инерцията продължи и през лятото, когато тимът стартира с два провала у дома. По-точно казано: Само този, който не бе стъпвал на „Виваком Арена – Георги Аспарухов“, той не си бе тръгвал с 3 точки. Край! Това вече е минало, както и онзи Левски, който омекваше като кашкавал пред съперниците си. „Моряците“ решиха да се пробват и по нагъл начин, с корава игра, да подчинят отново съперника си. Този път не им се получи. Няма да се получи и с другите, на които им предстои да гостуват там. Защото този отбор на Левски е различен. Той умее да брани крепостта си и окрилен от публиката си взема своето. В събота „сините“ може и да не блестяха с атаки, както бе в предишните мачове, но по блестящ начин взеха трите точки, както и преднина пред един от конкурентите си в първата шестица.
Отбор и публика вече удрят като един. И нека на всички да им е ясно, че „Герена“ не е място за разходки, както обичат да казват феновете. Скоро пак ще трябва да се кръстят и да се молят да паднат с по-малко, както повелява историята.
Всъщност остана една горчилка в „сините“ фенове – тихата война на Илиан Илиев с Левски. Някога възхваляван, а сега засипван с хули още на излизане от тунела. Тъжно е, че това се случва с безспорно талантлив треньор. Тъжно е обаче, че и мачовете с Левски са се превърнали в някаква фикс идея за него и навива докрай играчите и себе си за тях. Вместо просто да излязат освободени и да играят футбол. Пък каквото стане. Тогава дори и да победи – няма кой да му се сърди.
Андрей Андреев/ „Мач Телеграф“
