Левски си имаше оправдание за мача с Ботев, както и да беше завършил той. След загубата от Лудогорец, на „Герена“ стана ясно, че момчетата са налели олово в краката си заради многото очаквания и заради пълните трибуни. Е, в неделя вечерта надеждите вече ги нямаше, а и публиката я нямаше. Нещата са вързани – като обясняваш няколко пъти, че нямаш никакви цели в първенството, защото клубът е в нокдаун, няма как да привлечеш аудитория. Феновете искат непрекъснато да се говори за първо място, независимо дали в клуба има 5 лева или 50 милиона лева. Нека си говорят, че романтиката е на преден план, в генетиката на клуба е до последно да се бори да бъде на върха.
Но както и да е, това с липсата на цели вече е минала тема. Само от време на време ще се държат троснато, че
едва ли не им досаждаме,
че е хубаво да не забравят, че са в Левски. Тоест на тях не им е приятно да им обясняваме, че не е полезно да са продължители на дълготрайния процес на славизация. Ютията трябва да бъде отлепена първо в главите.
В тази връзка, за хората от „Герена“ е полезно да знаят, че преди и след всеки мач все ще се намери някой да ги пита какви са им целите до края на сезона. И понеже първото място наистина към този момент вече няма как да е цел, въпреки че на теория може да стане всичко, следваща точка в програмата би трябвало да е обиграване на отбор, разбира се, паралелно с изчистването на дълговете и преструктурирането на клуба. Което е друга тема, трудно достъпна до широката маса запалянковци. И като материя, и като механизми, и като конкретни числа, защото около Общото събрание в два поредни дни нямаше една и съща сума като дългове. Днес бяха малко повече от вчера, а утре бяха повече от онзи ден. Но нивото бе някъде около 30 милиона, при положение че преди месец бяха 16. Така че това запалянковците няма как да видят черно на бяло.
Те искат да видят отбор. Само че отбор се обиграва, когато има на какво да стъпиш като игра. А ситуацията в Левски изобщо не е такава. Няма как да надграждаш етажи нагоре върху дупка без основи.
Откъдето и да започнем с дребнотемието и конкретиката, няма да сбъркаме. Какво обиграване да се случи до края на това първенство, след като вече и малките деца знаят, че на „Герена“ твърдо, ама много твърдо са решили да търсят нов треньор. Отричат го, но кой ли им вярва?!
А по състава как би могло да се случи някакво избистряне, след като още не е ясно кой ще е вратар – Ники Михайлов е с договор до лятото с евентуалности за след това. После във всяка линия напред има поне по един футболист с неясно бъдеще като обвързаност с Левски. А оттам нататък не е ясно напусналите с какви играчи ще бъдат заменени. Само можем да прогнозираме, че на местата на сегашните неможачи ще бъдат привлечени по-евтини попълнения, с по-ниски заплати. Тоест запалянковците на Левски трябва да се приготвят за началото на по-голяма стагнация. Клубът ще е в нокдаун, докато не се приближи към нулата и изплува финансово, а треньорът, който и да е той, няма да има качествен материал за работа.
Целта, която всъщност е приоритет, е Левски да си върне трайно публиката. Начините са два – първо, клубът трябва да работи за промяна футболната култура на феновете. И тъй като това изначално е обречена кауза, защото няма как да ходиш по домовете на хората да им обясняваш, че просто трябва да са на стадиона, остава вторият начин. А това е Левски да има много силен отбор. При слаб отбор с временни изригвания, феновете се връщат на трибуните временно. Постоянно силен отбор, но с временни спадове в резултатите няма как да изгони запалянковците. Отиваш на мач, твоите нападат, пропускат, но играят добре, накрая им вкарат един случаен гол, изпращаш ги с аплодисменти и
другия път отново си на стадиона.
В неделя, ако съдията Попов бе дал в края още една дузпа и Левски бе победил, бъдете сигурни, че футболистите и треньорът отново щяха да бъдат освиркани. И това нямаше как да притегли нови фенове следващия път. Разберете, на „Герена“ резултатите, медалите и числата не са на преден план, водещото е тръпката. А сега такава явно няма. Няма, защото в последните години който и да е собственик, който и да е оперативен ръководител, който и да е спортен директор и както и да се казва треньорът, ситуацията, общо взето, е една и съща. Разликата е само в степента на благите приказки. Дали ще те омайват, че са нямали късмет, или пък ще си признаят, че са далеч от истината, но има светлина в тунела, общо взето, е все едно и също нещо, след като няма ясна стратегия за поне две години напред. Уж щеше да е така, уж щеше да е иначе, а Левски отбелязва поредния сезон, в който треньорският въпрос е висящ, в отбора е пълно с несъстоятелници, а в сегашния случай дори няма спортен директор и скаути, които по някакъв начин да са ангажирани с предстоящата лятна селекция. Всичко е в процес „Търси се“. Обаче пък интересното е, че още не е ясно какво точно се търси и колко. Ще вкараме
повече българи в отбора. Ама кога?
Вкарайте абсолютно всички българи в разширения състав още сега, когато сезонът е загубен като резултати и до края на първенството въпросните млади българи могат да се очукат в плейофните сблъсъци. А вместо това зрителите стават свидетели на мъчителните напъни на някакви чужденци да си спечелят нови договори. Ако българите ще са райновци, по-добре не. Такива като Неделев и Минчев пък са непосилни като цена. Няма оправия и по този въпрос, излишно е да се намесва географският принцип, когато или нямаш качество при теб, или нямаш средства за покупки.
А защо всички хора на стадиона онзи ден си тръгнаха разочаровани е ясно. То няма за какво да се хванеш, че да извадиш нещо положително. Когато първите двайсет минути срещу Ботев на „Герена“ нямаш голово положение, значи тотално си сбъркал някъде. Трудно изнасяне на топката, пасове предимно по ширина и много назад, почти никакви идеи за нещо смислено след 60-ия метър -това бе Левски в много големи периоди. Няма никаква спойка.
Интересното обаче е, че спойка липсва както от трибуните към терена, така и само долу на игрището. Втори мач поред сменен футболист реагира изключително бурно и не ни обяснявайте, че това е тинтири-минтири. Видимо липсва симбиоза между треньор и футболисти. Спомнете си как в Стара Загора Валери Божинов взе топката от ръцете на Мариани, за да изпълни дузпа. Къде е авторитетът на институцията – треньор на Левски? Ами някъде си. Няма я просто. Обаче като няма спортен директор, който да влезе в съблекалнята и всички да му треперят, така ще е – ще падат флагчета за корнер, ще хвърчат бутилки на терена, ще си взимат топката от ръцете. И ще ни казват, че всичко е цветя и рози. Пък ние сме длъжни да им вярваме, защото в противен случай сме набедени, че вкарваме напрежение.
Желю Станков/ „Тема спорт“
