Ако през лятото, когато по време на предсезонната подготовка ЦСКА-София падаше с разлика от Гройтер Фюрт и Сепси, някой бе казал, че само след четири месеца армейците ще са на първо място в родното първенство, то авторът на тази прогноза моментално щеше да бъде посъветван да потърси специализирана медицинска помощ. И едва ли щеше да се намери лекар, който да се съгласи да се заеме с този случай. И сега този доктор трябваше да си скъса дипломата, защото след изиграването на половината редовен сезон и въпреки всичките условности с отложени мачове, червените влизат в ноември на върха в класирането.
ЦСКА-София е първи и утре, и вдругиден, а и поне още десетина дни вестниците ще показват точно това. Но в крайна сметка най-добре се смее онзи, който се смее последен. А към този момент армейците, макар и първи, по никакъв начин не убеждават, че са готови за първото място, като се движат в равномерно, но не и високо темпо. За разлика от предишни сезони, сега ги няма амплитудите от много силния до изключително слабия мач, като единственият път, в който ЦСКА-София демонстрира наистина добра игра, бе при… загубата от Лудогорец. Всичко останало варира между слабо, посредствено и прилично.
Отборът систематично и прилежно трупа точки, като бе изпълнена програма максимум при много трудните гостувания на „Коматево“ и в Кърджали, което накара оптимистите да предположат, че успех на „Лаута“ ще означава и сериозно протягане на ръка към шампионската титла. И точно в това се корени голямата грешка, която може да допуснат в Борисовата градина. Свръхочакванията и болезненото приземяване вече на няколко пъти изигра лоша шега на червените, които и към днешна дата не разполагат с отбор и не демонстрират игра, с които могат да детронират Лудогорец. ЦСКА-София е далеч от класата на разградчани и дори няма изчистената визия и стил на далеч по-лимитираните откъм резервни скамейки Левски и Локо Пд.
Саша Илич към този момент много добре ротира състава, използвайки неговата широчина и успява да уцели смените, но пробойните не са запълнени и пропуските не са изчистени. Отборът е компактен и действа добре в средна третина, но 11-те гола в мачовете с Хебър, Ботев Враца и Арда не бива да заблуждават. В последните повече от три месеца армейците не надградиха дотам, че да надиграят кърджалийци. На 10 юли на „Българска армия“ успехът дойде след изгонването на Милен Желев, а до онази 30-а минута ЦСКА-София нямаше никаква идея как да стигне до вратата на гостите. Преди няколко дни в сърцето на Източнородопския масив тимът, воден от Сашо Тунчев, бе по-агресивният, по-разнообразен и подготвен във фаза атака. Ковачев, Коконов и сие движеха по-добре топката и шко не бяха онези 1-2 сантиметра, определили засадата още в 4-ата минута, то двубоят можеше да отиде в съвсем друга посока. Както, апропо, стана и в Пловдив, когато Бусато спаси своите, а накрая ЦСКА-София победи с гол от дузпа, без да е създал голово положение. Предимството на червените в Кърджали дойде от демонстрираната за пореден път изключителна ефективност в завършващата фаза, както и от… изпълнението на корнери. Няма как да не се отбележи, че близо една трета от головете на червените до момента са паднали след статични положения. Това със сигурност говори за сериозна работа и отделено внимание по време на тренировъчния процес, но може да е основа, а не гаранция за шампионски амбиции и спечелване на титлата.
За реалните възможности на този отбор категорична оценка трябва да се даде едва през пролетта, след като Саша Илич е провел още една подготовка, тъй като той продължава да опознава играчите и да търси себе си и истинското „аз“ на тима, като на моменти ЦСКА-София прилича дори на опитно поле. Няма как иначе да е, при положение че едва преди 20 дни сърбинът направи рязък завой в досегашната си философия и реши, че ще смени схемата на игра, преминавайки на постройка 3-5-2. По този ничии той се отметна от заявката, която даде при пристигането си. Тогава легендата на Партизан демонстрира афинитет към доста по-доминиращите 4-2-3-1 и 4-1-4-1, но след поредицата неубедителни игри (въпреки в повечето случаи положителни резултати) и след краха срещу Левски, бързо смени курса. Отличната новина е, на вече няма и помен от до болка познатите диагонали, спринта по фланга и изсипването на топката в наказателното поле, които бяха патент на предишния постоянен старши треньор. Забравени са и хаосът, и анархията от периода на Пардю. Илич реши да заложи на сигурността отзад, а в предни позиции да се изчака съперникът или да сбърка, или да се стигне до статично положение. Това му спечели време, но няма как да му спечели титлата. А и най-добре е към този момент в Борисовата градина да забравят за тази дума. ЦСКА-София първо трябва да намери себе си.
Явор Пиргов/ „Тема спорт“
