Светослав Петров е бивш футболист на ЦСКА, като с екипа на червените печели титлата през 2003-та, а след края на състезателната си кариера е помощник на Милен Радуканов на “Българска армия”. Под тяхно ръководство тимът триумфира с купата и суперкупата на страната. Петров влезе в сърцата на феновете с един гол и радостта след него в дерби срещу Левски, когато армейците победиха с 3:0. В началото на месеца обаче треньорът на Етър си навлече гнева на червени привърженици с репликата “Това не може да е ЦСКА” след мача срещу ЦСКА-София във Велико Търново. Сега за болярите предстои визита на „Армията“ и в тази връзка специалистът даде интервю за „Тема спорт“.
Светльо, предстои да се завърнеш на “Армията”. Колко трудно ще е с оглед на това, че преди 3 седмици, когато бе мачът във Велико Търново се появи напрежение между теб и феновете на ЦСКА?
– За мен винаги е било огромно удоволствие да стъпя на “Българска армия”, независимо от повода. На този стадион са преминали най-хубавите ми години, постигнал съм най-големите си успехи и се чувствам като у дома си. Напрежение между мен и привържениците не е имало. То бе само от едната страна и аз нямам обяснение от какво бе продиктувано и защо. В момента съм треньор на Етър и опитвам да направя най-доброто за себе си и за клуба, за който работя. Това че отборът ми стоя добре и бяхме на косъм да постигнем положителен резултат, не мисля, че е повод за обвинения и нападки. Очаквам сега отново да има подмятания, но не ме интересува. Никой не може да ми отнеме това, което е в душата ми и ще изпитам удоволствие, че отново съм на “Армията”.
Най-вече в социалните мрежи се появи репликата “срещу нас скачаш, а срещу Лудогорец – не”…
– Дотогава имах един мач срещу Лудогорец, когато бях начело на Септември. И можете да видите какво стана на онзи мач. Не е сериозно да се сравняват и коментират по този начин различни двубои. Ето пример – десетина дни след срещата с ЦСКА имахме мач и с разградчани, но между тях и гостуване на Славия. За двубоя с Лудогорец не можех да използвам петима основни играчи, които бяха на линия срещу червените. Георги Ангелов, Кольо Станев, Пламен Димов, Мартин Моран, Шано бяха с контузии… На мен реално ми липсваха пет основни футболисти. На големите отбори, когато им “излезе” такава бройка футболисти се усеща, а какво да говорим за нас. Тук говорим за най-добрия защитник, най-добрия халф и така нататък… Кажете ми аз какво повече мога да направя и как да реагирам?
Има ли Етър кадрови проблеми и за предстоящото гостуване в Борисовата градина?
– Имам. И отново са сериозни. На този етап категорично отпада Мартин Моран, който ни е, може би, най-силният халф и Мариан Иванов е наказан. Кордова е трайно контузен и на практика сме с двама здрави централни защитници. В петък ще знам как е положението с останалите контузени, тъй като още няколко човека са с травми и са под въпрос. Въпреки това, ние ще опитаме да се противопоставим по най-добрия начин с това, с което разполагаме, а дали ще се получи е друг въпрос.
Може би ядоса привържениците и с репликата “това не може да е ЦСКА”…
– Със сигурност моите думи не са им били приятни, но споменът, който имам аз от ЦСКА, е съвсем друг. Изискванията, които бяха поставени към нас, когато носех червената фланелка, като състезател, а и след това като помощник на Милен Радуканов в първия отбор, бяха много високи. Ще дам пример от времето ми на футболист, който все още ми е много пресен. Никога няма да забравя един домакински мач с Пирин, в който завършихме наравно. Съперникът тогава бе в дъното на таблицата. Феновете обградиха съблекалнята и не ни пускаха да излезем. Тогава основната реплика бе “Това не е ЦСКА. Нямате право да изглеждате така, когато носите червената фланелка”. Случвало се е да играем на “Армията”, да поведем с ранен гол, а след това да “върнем газта”, както се казва, което не се харесваше на привържениците и те започваха отново с тези викове и обвинения. Изхождайки от стандартите и изискванията, които е трябвало да покриваме като футболисти на ЦСКА казах, че отборът не може да изглежда по този начин.
На “Армията” най-вероятно са си взели поука и сега ще подходят по различен начин. Смяташ ли, че Етър има шансове?
– Със сигурност мачът няма да има нищо общо с предишния. Ясно е, че ЦСКА ще са много по-мотивирани. Ясно е, че ЦСКА имат много по-добрите футболисти и двубоят ще е съвсем различен. А относно шансовете – започваме 11 на 11 при 0:0. Никога не ясно как ще протече мачът и как ще завърши. Да, Юга е наказан, който е основен играч в схемата на ЦСКА, но предполагам, че Хайнц няма да започне от пейката, както в Търново. Те ще имат съвсем друга настройка, още повече фенове, на собствен стадион. Ние няма да се предадем. Моето верую е да играем стойностен футбол срещу всеки съперник, макар че по една или друга причина не всеки път се получава. Сега играем с ЦСКА на “Армията” и какъв по-добър повод да опитаме да покажем, че заслужаваме да запазим мястото си в елита.
Последно място и едва 8 точки. Вярваш ли, че мисията “спасение” е възможна?
– Възможна е. Защо да не е? Предстои ни много работа, но мен това не ме плаши. Много е важно да успеем да канализираме действията с ръководството и да успеем да сглобим по-конкурентноспособен отбор. Видяхте миналата година Спартак Варна посрещна Нова година също с 8 точки, а след това до последно имаха шансове да се спасят. Ние ще вярваме и ще се борим до край.
Обсъди ли с клубните шефове подсилване на състава през паузата?
– Да, имаме някаква начертана програма. Проведохме разговори, но уговорката ни е, когато свършат мачовете да седнем да изчистим всички детайли около селекция и подготовка и да направим екшън план за бъдещи действия.
Екшън план, но преди това екшън мачове. Програмата не е много благоприятна – до паузата гостувате на ЦСКА, приемате Черно море и гостувате на Берое, а между тези мачове предстои и сблъсък за купата с Ботев Пловдив…
– Аз обичам, когато отборите ми играят такива “екшън” мачове. Мога да дам за пример такъв двубой с Литекс, когато бях начело на Добруджа. Те поведоха с 3:1, но успяхме да ги обърнем с 4:3. Онзи ден с Черноморец за купата губехме с 0:2, но успяхме да спечелим с 3:2. В мача с ЦСКА също имаше много екшън. Това е добре за неутралния зрител, а и показва характера на един отбор.
Спомена за мача с Черноморец, в който Шано Букхолда отбеляза хеттрик, а два дни по-късно стана ясно, че Левски си го е харесал. В кръга на шегата не те ли е яд, че той изригна с тези 3 гола?
– Не, не. Аз дори много се радвам, когато мой играч грабне вниманието на грандовете. Това е признание за моята работа, за работата в клуба, за качествата и старанието на самите състезатели.
Ще потвърдиш ли за този интерес?
– С мен никой не се е свързал, но това не означава, че не съществува. Шано, както го наричаме ние е много интересен играч, с отлични качества. Притежава прекрасен контрол върху топката и поглед върху играта.
Преди няколко дни от този свят си отиде един от твоите треньори в ЦСКА – Ферарио Спасов…
– Искам да използвам случая да поднеса искрените си съболезнования на семейството му. Това бе човек, който се превърна в символ на добрината и професионализма. Страхотен човек, който наистина много разбираше футбола. И тук ще се върна малко по-назад върху темата за стандартите и изискванията в ЦСКА. Феро бе човекът, който постави основите на един шампионски отбор, но след едно гостуване във Варна на Спартак бяхме завършили 0:0, въпреки че играхме по-добре, а Велизар изпусна дузпа в края. Спряхме на бензиностанция тук край Велико Търново, запалянковците явно пътуваха след нас и когато ни видяха, спряха и ни обградиха. Бяха бесни, че не сме победили, а един от тях дори си позволи да удари Феро. Той обаче имаше толкова голямо сърце, че превъзмогна обидата и продължи да работи с цялата си душа. Такива хора трябва да са пример.
