За съжаление на привържениците на Левски, треньорът Славиша Стоянович и този път не показва заложби на вълшебник. Щеше да е наистина в сферата на невъзможното сините за нула време да отлепят от място сред изпадащите до позиция при най-силните. А откъдето и да си го погледнем, сините не са за силните. Една буква „Л“ се оказва непреодолима граница. Дали е дупка, дали е пропаст, всеки може да си го определи. Но и през тази година Левски, най-грубо казано, не играе нищо.
Двубоят във Велико Търново можеше да бъде спечелен, тогава заглавията щяха да са от рода на – Левски победи, но не убеди. Лошото е, че така както се случват нещата на „Герена“, скоро няма да има причини за корекция на коментарите.
И в двата официални мача съставът на сините имаше доста разлики от това, което гледахме през подготвителния период. В Хърватска беше едно, сега не е същото. Причината треньорът я спомена няколко пъти. Не само Стоянович, всеки на неговото място щеше да е недоволен, че селекцията му се провлачи като родопска народна песен. Едни си отидоха, други идваха и така на старта на годината Левски е с някакъв странен микс между досегашни зрели футболисти, нови чужденци и съвсем малко млади българи. Това последното беше нещо като лого на Левски миналата година през есента. Нямаме пари, ще разчитаме на наши си хора. Въпросът обаче е – намери ли Левски пари и ако „да“, дали ги харчи по най-добрия начин, което включва и селекцията, и цялостната кадрова политика.
Липсата на централна ос в отбора е причина сините да нямат избистрен гръбнак. А като добавим и различните схеми в двата официални мача, си отговаряме и на притесненията защо тимът стартира неуверено. Нека припомним – Монтана на „Герена“ имаше два шанса за гол, преди сините да направят първата си ситуация пред другата врата. А във Велико Търново домакините стигнаха до голова ситуация пред Микулич още в 20-ата секунда! Това е обяснимо – Левски няма изявени изпълнители, няма отбор, няма стил, няма идея как да държи топката, как да контролира началото на мача, как да вземе инициативата. Но това би било оправдание, ако съперниците бяха от първата половина на класирането. А в случая говорим за основните замесени за изпадане. Няма смисъл да сравняваме бюджетите, футболистите и каквото и да било между Левски, от една страна, и Монтана и Етър, от друга.
Да, щяхме за забравим, че сините все пак не допуснаха гол и отбелязаха общо два. Но с оглед отворилата се възможност треньорът трябваше да подходи срещу Етър някак пo-смело и класически, без експерименти и подобни въртележки в тима. Това беше от така наречените задължителни мачове, след който ти се отваря нов хоризонт. При успех във Велико Търново разликата с шестия ЦСКА 1948 ставаше три точки, а този уикенд след прекия мач можеше изведнъж да се окаже, че Левски влиза с гръм и трясък в горната плейофна група. И тогава вече да стане интересното, не откъм точки и класиране.
Идеята в дългосрочен план – сините да си сглобяват състава в движение за следващия сезон и ако пуснат публика в плейофната фаза, да си понапълнят касата, да припечелят някой лев от феновете, които към момента нито купуват членски карти, нито виртуални билети, нито даряват, както го правеха миналата година.
А сега се налага Славиша Стоянович да продължи зимната подготовка и да я слее с пролетна. Съперниците след редовния сезон ще са точно от чергата на Левски към този момент. Лошото за сините е, че изобщо не се вижда как скоро те ще преминат към по-лъскава черга и ще играят като равни срещу отборите от челото на класирането. Но както се казва – нека не бързаме, 11 години чакаме нещо интересно, ще почакаме още.
Желю Станков/ „Тема спорт“
