Редовният сезон приключи вече, а от идния уикенд започва най-решителният етап от първенството. Краят на първата фаза обаче е идеален момент за някакви, макар и не крайни равносметки и заключения. Специално за Левски те не са особено оптимистични, на фона на това, което предстои на отбора до края на сезона. На играчите на Елин Толузаков им остават 5 срещи срещу останалите 5 най-силни тима в страната. А до този момент, поне като резултати и точки, „сините“ не стоят никак добре срещу тях. От десетте мача дотук те спечелиха само една победа – с 2:0 срещу ЦСКА-София през есента на миналата година. Към нея добавиха още 6 равенства – две срещу Лудогорец и по едно срещу ЦСКА-София, ЦСКА 1948, Черно море и Локомотив Пд, а допуснаха и три загуби. Те бяха срещу ЦСКА 1948, Черно море и Локомотив Пд
– все с по 0:1, като тази срещу „моряците“ бе в символично домакинство във Велико Търново.
Справка в статистиката показва, че настоящият сезон в сблъсъците със съперниците от Топ 6 е най-лошият за Левски от 32 години насам. През 1990/91 беше регистриран най-печалният актив в тези двубои – нито една победа в 10 мача. Само три бяха равенствата, а загубите – цели 7. При едно от ремитата – в пролетното дерби срещу ЦСКА, което завърши 1:1, „сините“ можеха да запишат поне една победа. До последната минута те водеха с 1:0 с гол на Петър Михтарски, но тогава колумбиецът Бернардо Редин, при едно меле след корнер, успя да изравни. Това бе и първият гол на чужденец във Вечното дерби. Извън този мач Левски успя да се добере по веднъж до точка в другите две столични дербита – 0:0 срещу Славия и 2:2 срещу Локомотив Сф. Всички останали големи мачове бяха загубени, включително два от шампиона Етър и още два от Ботев Пд.
Настоящият сезон е на четвърто място сред най-слабите за Левски по резултати срещу конкурентите в Топ 6. Освен през 1990/91, малко по-зле е било през 1952-а и 1954-а година. И в двете първенства Левски взима само по една победа, колкото спечели и дотук в редовния сезон, но пък загубите тогава са били повече. А това прави сегашният сезон малко по-поносим и приемлив за феновете. През 1952-а пораженията в сблъсъците в шестицата са цели 6, две години по-късно – 4, а сега са 3.
Друг любопитен факт е, че в двата лоши сезона от началото на 50-те, единствените успехи са срещу шестия в крайното подреждане – Локомотив Пд. През 1952-а „черно-белите“ са победени у дома с 1:0, а през 1954-a – с 6:0. Този изразителен успех пък прави така, че въпреки кошмарния сезон, головата разлика от големите мачове поне е прилична 13-15.
Другото нещо, което може да се отбележи, е, че във всеки от трите сезона, които са по-слаби от настоящия, ако се гледат резултатите само в шестицата, Левски неизменно финишира извън челната четворка. През 1952-а и 1954-а е пети, а през 1990/91 – завърши шести. Преди 32 години обаче сезонът бе спасен със спечелването на Купата на България. Левски я взе след победа над Ботев Пд с 2:1 във Велико Търново. Това пък спомогна по-лесно да се преглътнат лошите резултати в първенството.
През настоящия сезон по-надолу от шестото място Левски вече не може да се срине. Но ако в плейофите повтори представянето си срещу силните от първата фаза, има опасност да не задържи и четвъртата позиция, на която се намира в момента.
Като че ли от оставащите изпитания до края, най-задължителна изглежда победата в единствения мач на Левски, който ще се играе на „Герена“ – домакинството срещу Черно море. „Моряците“ са най-близо зад „сините“ в класирането и на практика им дишат във врата. Те са само на точка зад тима на Елин Топузаков, а имат предимство в преките двубои през редовния сезон. При евентуална победа над варненци, като се вземе предвид и това, че те със сигурност ще губят точки срещу големите фаворити, Левски може да се надява, че ще остане поне четвърти. Затова обаче ще трябва да подобри и резултатността си, тъй като все още не е вкарал дори гол на три от съперниците си в шестицата – Черно море, ЦСКА 1948 и Лудогорец./ „Мач Телеграф“
