Един от важните трансфери в първия период на Станимир Стоилов като треньор на Левски бе този на Игор Томашич. Бившият снайперист от хърватската армия бързо хвана окото на Мъри, докато той имаше известни колебания друг чужденец, който му е предложен в лятото на далечната вече 2005 година, когато бяха поставени основите на Дрийм тийма. И двамата не го подведоха. Особено Игор, който не жалеше краката си заради Левски. Неслучайно, по-късно Мъри го извика при себе си в Кипър, където се събраха в Анортозис. На този фон малко шокираща е бързата развръзка, която настъпи между „сините“ и Анте Блажевич. Друг хърватин, който бе взет малко набързо и на тъмно, за да замени Драган Михайлович. А историята показва, че често бързата работа е вкарвала само пожар в пожара, както пее Ерос Рамацоти. Особено, когато става въпрос за привличането на бранители от чужбина на „Герена“. Там са идвали хората с визитки, които са се оказвали ръжда, а не стомана, която да заздрави отбраната. Стартът е с Борис Деркач в началото на 90-те. Покойният вече украинец идва у нас заради проблеми с комара и явно те го интересуват повече. Докрай твърдеше, че е имал „треньорски“ проблем, а не друг, който му е попречил да се развие на „Герена“.
Морислав Савич (Сърбия)
Дойде у нас, след като Пажин и Драгич бяха направили фурор със синята фланелка. Бившият играч на Арис обаче не си даде много зор и записа мачове, които са малко над пръстите на едната ръка.
Владимир Шунейко (Беларус)
Изключително здрав физически, национал на родината си, но пълно разочарование в Левски, откъдето с радост го пратиха в Краля Советов.
Емануел Баба (Нигерия)
Още един играч с ръст, който будеше респект, но си остана само с това. „Баба, ти си баба“, обичаха да казват сънародниците му Темиле и Ричард, които направиха име на „Герена“.
Диану (Бразилия)
Бразилецът имаше данни да се превърне в голям играч, но се превърна в голяма издънка. Дори не записа участие в официален мач.
Петър Петраш (Словакия)
Беше взет на пожар, за да запълни дупка вдясно на отбраната. „Сините“ го познаваха от двубоите си с Артмедия, след 12 мача и 2 гола бе освободен.
Марко Видович (Черна гора)
Младежки национал на родината си, който дойде у нас от Анортозис и след 12 мача във всички турнир бе освободен, а причината е, че бе развинтен при мижавото 1:0 с Банско за Купата.
Ларс Рисп (Швеция)
Още един взет на „пожар“ заради контузии, който така и не успя да свърши работа. Нищо, че се хвалеше, че е опазвал Гонзо в Турция. Скоро след Левски скъса въобще с футбола.
Сюлейман Диамутен (Мали)
Божинов не спираше да го хвали, а в крайна сметка на „Герена“ единствено ще запомнят финансовите проблеми, които им причини след раздялата. Повече не е играл в отбор от елитно ниво.
Ромейн Ели (Франция)
Един от най-недодяланите чужденци, които са играли в Левски! И до ден днешен се хвали, че е играл със „сините“ в Европа.
Алекс Перес (Испания)
Дългучът ползва Левски като трамплин, за да посъживи кариерата си. Основно в ниските нива на футбола.
Павел Чмовш (Чехия)
На феновете на Левски им избива студена пот, само когато чуят името му. Припичаше повече на ръгбист, а не на футболист.
Рикардо Нунеш (ЮАР)
Една от многото трансферни издънки, които доведоха до краха в юбилейната година. Иначе бе жилил Левски с Жилина в Европа. Но, както вече казахме, пожарните варианти не вървят на „Герена“.
Емил Нину (Румъния)
Вторият румънец в историята на Левски приключи като предшественика си Григораш – в графата на трансферните издънки.
„Мач Телеграф“
