-
акон, който да определя мерките за обезпечаване на безопасност и сигурност при провеждане на спортни мероприятия, както и мерките срещу противообществени прояви. Така в парламента беше входиран проект за Закон за безопасността и сигурността по време на спортни мероприятия от народните представители от ГЕРБ Красен Кралев и Маноил Манев.
Темата стана особено актуална след уикенда, когато се игра дербито между „Левски“ и ЦСКА (0:2). Двубоят на Националния стадион „Васил Левски“ беше белязан от ексцесии, включително изстрелване на сигнални ракети от секторите А и Г (между фенове на двата отбора), а в резултат на това пострадаха жена и дете, както и четирима служители на МВР. Някои фенове пък бяха бити от стюарди на охранителната фирма.
Полицията задържа 28 души преди самия мач, но по-късно съобщи, че „не е допуснато напрежение и тежки инциденти по време на футболната среща“.
„Резултатите от непристойно поведение и агресия по време на спортни мероприятия, в частност по футболните терени, както и в околните за тях пространства се увеличават. Това, както и публично оповестени инциденти с пострадали лица са мотивите да се предприемат нови мерки за превенция на противообществените прояви. Спортното и най-вече футболното хулиганство се явяват съществен проблем за обществото“, допълват вносителите на законопроекта.
В момента в България действа Закон за опазване на обществения ред при провеждането на спортни мероприятия, който е приет през 2004 г. Оттогава той е изменен 19 пъти, от които седем в периода 2018 – 2020 г.
За сигурността по стадионите, особено на дербита между сини и червени, се говори отдавна, а бившият изпълнителен директор на Българския футболен съюз (БФС) и „Левски“ Павел Колев, който е и дългогодишен делегат към УЕФА, коментира:
„Доста сериозен проблем е, че мачът започна, и не само, че започна, но се и доигра. В европейските турнири този мач нямаше как да започне. По ред причини – една от тях е, че нямаше никакви пътеходи. Пътеките трябва да бъдат свободни, за да има свободно движение на хора“, коментира Колев пред Би Ти Ви.
Нови органи и по-строги изисквания
Законопроектът има за цел определяне на ролите и отговорностите по осигуряване на мерките за безопасност. Също така и осигуряване на взаимодействие между държавни и местни органи.
Едно от предложенията е създаване на нов орган – Национална координационна комисия по безопасност и сигурност при провеждане на спортни мероприятия. В текста вносителите на проекта уточняват, че тя трябва да се открие с решение на Министерския съвет.
Самата координационна комисия включва представители на четири министерства – МВР (председател), министерство на спорта (зам.-председател), правосъдието (член), регионалното развитие (член), както и участие на Държавната агенция за национална сигурност (ДАНС), която също да излъчи член. Предлага се още участие на местната власт чрез председателя на управителния съвет на Националното сдружение на общините.
В правомощията на Националната координационна комисия е да прилага и разработва план за провеждане на спортни събития, да осъществява контрол, прави анализи и разработва предложения за конкретни събития.
До този момент за провеждането на спортни събития няма единен план, нито орган, а се разчита на конкретните спортни федерации, които комуникират с полицията.
Освен национална комисия се предвижда създаването и на областна такава.
Една от важните глави в законопроекта е свързана с член 7, а именно регламентиране на изискванията за стандарти по отношение на инфраструктурата за спортни събития. В момента футболните стадиони получават лиценз, като те се делят на две групи – такива, които приемат мачове от вътрешното първенство (Първа или Втора лига), и такива, които домакинстват срещи от европейските турнири. Едните се одобряват от Лицензионната комисия към БФС, а другите подлежат и на инспекция от УЕФА.
Законопроектът предвижда стадионите и залите да минават оценка за „покриване стандартите за мерки за сигурност“, като се делят на протокол за оценка на нисък риск (съкратен протокол) и оценка на висок риск (пълен протокол).
Описани са и 15 точки за техническите изисквания към спортните съоръжения, като голяма част от тях съществуват и в момента. Допълва се с изискване на затворена телевизионна система за видеонаблюдение (CCTV), която обхваща всички входове и изходи, зоните за паркиране, както и да позволяват лицево разпознаване. В момента това е налично само на някои стадиони и в много малко зали.
В изискванията се посочва и сядане на зрителите по места, посочени на билета. На много стадиони има сектори без седалки или номерация.
По-сурови наказания
В допълнение към изискванията и разпоредбите за организаторите на спортни събития се предвиждат и по-строги наказания.
В член 43 се посочва поддържане на Единен автоматизиран регистър за всички лица, на които са наложени наказания за присъствие на спортни мероприятия, такива със започнало наказателно преследване или лица с влезли в сила присъди.
За подобен единен регистър на футболните хулигани се говори отдавна, но все още такъв не съществува. За момента лицата, които са със забрана да присъстват на спортни мероприятия, са задължени да се явяват за подпис в полицията.
Законът предвижда още точно описване на противообществените прояви (спортно хулиганство). В това се включват: носене на знамена или плакати с текстове, подтикващи към омраза насилие или са обидни, палене и поддържане на огън, нахлуване на терен и прескачане на прегради, хвърляне на предмети, носене на маски, предизвикване или участие в сбивания, нецензурни скандирания и неприлични жестове, носене на оръжия и забранени предмети, както и посещение на спортни събития при наложена забрана.
В раздела за противообществени прояви и наказания се предвиждат задържания, които в максимален срок могат да продължат до 25 денонощия.
Глобите за първо провинение по някоя от проявите са от 1000 до 2000 лв., както и забрана за посещение на спортни мероприятия в България и чужбина за срок от една до две години. За повторно провинение глобата ще бъдат от 3000 до 5000 лв., а срокът за забрана за посещение от три до пет години./ dnevnik.bg
