При предишния селекционер Младен Кръстаич, с когото започнахме настоящата година, стана практика – нов мач, нов дебютант, а ако може и повече. В първия двубой за 2023 година срещу Черна гора в Разград своя „прощъпалник“ в А отбора направи Християн Петров, във втория срещу Унгария в Будапеща абсолютните новаци при трикольорите бяха двама – Ивайло Марков и Станислав Шопов, а в третия срещу Литва в Каунас те бяха същата бройка – Иван Дюлгеров и Патрик-Габриел Галчев.
В името на рекорда сърбинът продължи с дебютантите в четвъртата ни среща със Сърбия в Разград – Симеон Петров, а в петата – контролата с Иран, пък бяха цели трима – вратарят Димитър Митов, роденият и играещ в Германия Лукас Петков и Преслав Боруков. Срещу Литва у дома първия си мач пък записа Христо Иванов. Не се мина без новак и в контролата с Албания – Станислав Иванов.
Със смяната на Кръстаич с Илиан Илиев в състава дойдоха още двама дебютанти срещу Унгария в София – Живко Атанасов на възраст от 32 години, 9 месеца и 13 дни и Александър Колев от Крумовград на 30 години 11 месеца и 8 дни, сякаш в противовес на тезата на безогледно подмладяване на предшественика си. Така средната възраст на състава се вдигна на 26,7 години срещу 24,4 в последния двубой, в който начело на националите бе сърбинът (контролата с Албания).
Кръстаич бе сякаш специалист в поставянето на своите изпълнители на различни, често парадоксални постове, различни от натуралните им, като май само вратарите си останаха вратари – без да бъдат използвани като… полеви футболисти. Но и при тях изборът за титуляр бе причудлив. В първите две срещи под рамката застана Даниел Наумов, в следващите две бе сменен от Иван Дюлгеров, после срещу иранците настъпи часът на дошлия от Шотландия Димитър Митов. Дюлгеров се върна на вратата в следващите 2 мача само за да отстъпи поста си срещу албанците отново на Митов.
Дойде Илиан Илиев, който неочаквано не заложи на своя възпитаник в Черно море Иван Дюлгеров, а постави в стартовия състав за срещите с Унгария и Сърбия Дани Наумов. И така вратарският кръг се затвори в края на годината.
Лутахме се в изпълнителите, лутахме се и в използваните схеми на игра. От по-офанзивната 3-5-2 в първия мач с Черна гора Кръстаич премина в откровено дефанзивното 5-3-2 срещу маджарите в Будапеща (без особен успех, след като допуснахме 3 гола за едно полувреме). Като гости на литовците селекционерът използва 5-4-1, което се трансформира в причудливото 3-4-2-1 срещу Сърбия на свой терен. И за първи път повтори схема в следващия двубой с Иран, като разположи своите избраници по същия начин срещу Черна гора в Подгорица, но този път с фалшива деветка (Кирил Десподов), вместо с номинален таран (Преслав Боруков), както бе с персийците. Продължихме с трима в отбрана срещу литовците в София и срещу албанците в Тирана, но двама от тримата защитници бяха променени, а само Валентин Антов остана константа в тройката.
Своята вариативност накрая привнесе и новият треньор Илиан Илиев, но вече със защитен вал от четирима. Срещу унгарците в столицата системата бе 4-2-3-1, докато срещу сърбите в Лесковац тя стана 4-1-4-1 с Илия Груев в предмостието между ариергарда и халфовата линия. Футболистът на английския Лийдс не пропусна мач, но бе разхождан по всички азимути на игрището – ту централен защитник, ту вътрешен халф, ту полузащитник с по-офанзивни функции, ту като откровен разбивач.
Любомир Серафимов/ „Тема спорт“
