Изглеждаше малко странно как след реванша с Лудогорец, червеният оптимизъм пържеше като сахарски пясък. Дали обаче от успеха над един прекалено неубедителен в последно време тим на „орлите“, може да се конструира дългосрочна идилия? Има прекалено много причини, които сочат, че розовият план е много съмнителен. Съществуват статистически, исторически, психологически и спортно-технически аргументи, които могат да върнат феновете в действителността и ще ги предпазят от излъганите надежди и надценените очаквания.
Това е четвъртият сблъсък за Купата, в който „армейците“ са краен победител срещу хегемона, и за четвърти път ЦСКА-София започва ново футболно летоброене. Друг въпрос е, че спечелването на Купата винаги се е приемало като утешителна награда в ранкинга на червената ценностна система. Дори легендарният Стойчо Младенов никога не договаря премии при успех в турнира за щаба си, защото изконната цел на ЦСКА-София е титлата, а всичко останало са само съпътстващи бонуси по пътя към фундаменталното.
Но да се върнем на онези три досегашни отстранявания. През зимата на 2012 година автентичният ЦСКА изхвърли „орлите“ след два мача и победа с 2:1 като гост, но в крайна сметка надигането от това събитие бе потопено до трето място в крайното класиране.
На 14 декември 2017 година ЦСКА-София победи с 2:1 след продължения в един рядко скандален мач, но в първенството отборът финишира на 7 точки зад разградчани. „Червената“ мечта за реконкиста не се получи и след успеха с 1:0 като гост за Купата на 3 април 2019 година, като ЦСКА-София остана на второто място в крайното класиране.
За да може „червените“ да обърнат баланса в маратон като първенството, е необходима и дългосрочна политика по отношение на играчите. Събитията от последните години показват, че всеки по-стойностен футболист на секундата преминава в чужбина, без да му е осигурен реципрочен заместник. И това е нормална политика предвид парите, които бяха давани за Каранга, Али Coy, Кирил Десподов или Валентин Антов. Дори и да бъде осигурен подходящ заместник, времето му за адаптиране намалява коефициента на успеваемост на „армейците“. За осигуряване на успех в битката за титлата е необходимо изграждане на гръбнак от 6-7 играчи и възможност за ротиране при останалите, но това не изглежда опция предвид настоящата, а по всичко изглежда и бъдеща трансферна политика на „Армията“.
Калкулациите след победата за Купата, опитващи да докарат равенството в прякото съперничество, изглеждат безкрайно нелогични. Какви претенции за титлата може да имаш не за бъдещата, не за тази, не за миналите години, когато балансът срещу конкурента ти е: 1 победа, 14 равенства и 14 загуби?!? Този баланс изключва всяка случайност, всяка външна намеса при определяне на крайния победител в битката.
Любо Пенев има онова присъствие и изключителност, с каквато малко треньори не само у нас, но и на Балканите могат да се похвалят. Той обаче е от онзи тип хора, които лесно губят баланса дори и, когато всичко му се нарежда. В предния си мандат се ядоса на шефовете, че не му стоят достатъчно убедително зад гърба в битката с БФС и хвърли кърпата. Следващия път може да направи същото, ако линиите на Панчарево не са добре разчертани или ако хавлията му не е на мястото си в съблекалнята. През есента на 2009 година ЦСКА вървеше в шампионски ход, но меденият месец на Любо приключи след скандал с част от играчите за нощните им похождения.
Така че ледът, по който „червените“ крачат към титлата, е твърде крехък. Да не забравяме и онази закономерност, според която Пенев започва изключително силно в първите си 10-12 мача, а след това отборите му изпускат парата.
„Мач Телеграф“
