Васил Драголов е част от легендарния отбор на Берое от 80-те години, шампион на България от сезон 1985/1986. Знаменитият нападател бе в състава на заралии, постигнал предпоследната победа на роден отбор над турски опонент. Това се случва в турнира за Купата на УЕФА през сезон 1980/1981 във фазата на 1/32-финалите, когато родният представител побеждава на два пъти турския гранд – първо с 1:0 насред Истанбул, а след това с 2:1 в Стара Загора, като Драголов бележи едното попадение.
Васил Драголов разказа малко повече за тези паметни успехи на Берое срещу Фенербахче в интервю за „Мач Телеграф“.
– Г-н Драголов, здравейте! Какви според Вас са шансовете на Лудогорец срещу Фенербахче?
– Според мен Лудогорец нямат шанс срещу Фенербахче, турците са много голяма класа в момента. Все пак се надявам на един хубав мач, в който да има положения и пред двете врати. Надявам се да видим един отворен мач в нападателен стил.
– С какво според Вас Лудогорец може да изненада Фенербахче?
– Това ще бъде много трудно. Фенербахче има много силен отбор и страхотни футболисти. Разбира се, има вариант дори да поведат, но според мен след това трудно ще задържат аванса си. Изобщо не виждам какво би им дало шанс да победят в този мач.
– Вие сте от хората, които сте играли срещу Фенербахче с легендарния отбор на Берое от 80-те години. Какъв футбол играеше тогава турският гранд?
– Тогава този отбор не беше този, който е сега. Сега играят много качествени футболисти, докато във Фенербахче играеха повече турци. Тогава, тепърва чужденците започнаха да навлизат в тяхното първенство.
– След жребия, когато разбрахте, че ще играете с този отбор, доколко вярвахте, че можете да го отстраните?
– Ние тогава бяхме много добър отбор. Имахме страхотни футболисти и високо самочувствие. Тогава срещу Фенербахче играхме като равен с равен. Като че ли дори футболът у нас бе по-силен по онова време.
– Какво беше чувството да биете насред Истанбул?
– Страхотно, бяхме много щастливи.
– Имаше ли напрежение преди реванша, когато отново победихте?
– Имаше известно притеснение преди реванша, защото това все пак бе Фенербахче, а не някой случаен отбор. Имаше притеснение, но бяхме млади и по-лесно успявахме да се справим с напрежението, особено, след като взехме първия мач в Турция.
– Вие отбелязахте единия от головете във вратата на турците в Стара Загора. Какви бяха емоциите във Вас?
– Чувството е уникално.
– Спомняте ли си как отбелязахте гола?
– Мисля, че ми центрираха отдясно, малко след дузпата успях да засека топката и да я вкарам във вратата.
