Добрата новина около Левски е свързана с все пo-честите сигнали, че затишието и капсулирането на клуб сред бурното море на събитията в родния футбол водят след себе си трайно оздравяване на ранения гранд. След годините на безотговорно и хаотично управление, довело до изтичане на ценен ресурс и безвъзвратна загуба на позиции, преструктурирането при Васил Божков сочи стабилност. Дори незавършен, процесът на реформите при „сините“ вече дава усещането, че в клуба има надграждане и остават само още няколко, най-важните стъпки, за да може отборът на Петър Хубчев да стане реален конкурент на Лудогорец и да върне титлата в София след това тягостно за феновете десетилетие.
Тишината на „Герена“ може да бъде разкъсана от зимен взрив, който да раздвижи отбора. В никакъв случай не бива да се срутва стадионът, както направи Иво Тонев, а да се гради, и то на терена. В момента единствено целенасоченото подобряване на игровия облик може да върне феновете по трибуните и да помогне за така търсената „синя“ консолидация. Без да се влагат излишни емоции, с немската дисциплина и прагматизъм на Петър Хубчев е време да се сложи край на селекциите, които просто заменят едни недостатъчно добри футболисти с други.
Отборът има нужда от класа
и там трябва да са големите инвестиции.
Преди да коментираме подходящите нови попълнения, нека се вгледаме в стълбовете на настоящия състав. Със сигурност е добра новина споразумението с Живко Миланов за нов договор. Наред е Хали Тиам, защото в халфовата линия е необходима дълбочина и дори да дойде Симеон Славчев, отборът не бива да се лишава от Доктора. Нашименто е добър футболист, но срещу парите, които му дават, със сигурност може да дойде по-добър. В същия дух може да коментираме и летните разочарования Франко Мазурек и Дени Алар. Пред тях има точно месец, за да преобърнат решително впечатлението, което правят до момента.
На „Герена“ обаче за нищо на света не бива да се изкушават от възможността да продадат Холмар Ейолфсон. Очевидно е, че исландецът е най-качественият играч в този състав и си струва всеки цент. В такива трябва да се влагат средства, а не в пълнеж като Каргас. Вместо такива като гърка, школата дава или поне би трябвало да дава далеч по-добри опции. Ако ще се търси компромис и раздяла с някои от настоящите титуляри, за да има средства за взимането на нови, Паулиньо изглежда добър вариант.
Бразилецът може да бъде пласиран
изгодно, а в предни позиции да се търси такова ниво, с което дербита като това с Ботев да се решават с по едно-две точни отигравания и проблясъци на индивидуална класа. Каквито прави Тодор Неделев и на каквито е способен Ивелин Попов. Именно отказалият се капитан на националния отбор трябва да е приоритет през януарския трансферен прозорец. Кризата в Ростов дава на Левски идеална възможност да си завърне един доста променен блуден син, който може да качи нивото на целия тим.
С очакваното привличане на Кристиян Димитров още един национал ще получи шанс за развитие на „Герена“, но Петър Хубчев и Ивайло Петков трябва да се концентрират повече не върху избора за първия отбор, а при младежите, които показват, че са конкурентни на силни европейски тимове. Сред съотборниците на Станислав Иванов, Здравко Димитров и Асен Чандъров има момчета, които също заслужават внимание от Левски. Естествено скъпият вариант с
Минчев от Черно море би зарадвал,
но има още няколко души, които още не са обвързани с ЦСКА-София и които могат да получат предложения. Същото важи и за състава ни до 19 години. Левски ще се върне на върха, ако успее да събере най-доброто, което родният пазар предлага. Както бе в славните времена отпреди 15-20 години, а и по-отдавна.
От чужденците, които се адаптираха с живота в България, носейки екипа на други клубове, също има такива, които привличат погледа. Те са най-вече в Локо (Пд), където треньорът и приближените му мениджъри направиха в пъти повече удари, отколкото факторите на „Герена“ за години назад. Давид Малембана и Диниш Алмейда имат ниво дори за титуляри в Лудогорец. А останалите чужденци там вършат същата работа като тези в Левски, само че за в пъти по-малко пари.
В Царско село и Етър също има футболисти, за които изглежда напълно реалистично да направят следващата крачка в кариерата си в посока стадион „Георги Аспарухов“. Нападателят на Дунав Ахмед Ахмедов вече е сякаш загубена кауза в конкуренцията на ЦСКА-София, но в атака резервът, с който Хубчев разполага, е свързан с вече преподписалия Станислав Костов. Голмайсторът на отминалия шампионат трябва да се възстанови и от зимата да е конкурентен за място в състава, който искаме да видим уверено да се доближава до първия, а не да се колебае за мястото си в тройката.
От решителността на всички фактори в Левски зависи къде ще е този отбор в началото на следващото футболно десетилетие. Защото за титла през 2020 само може да си мечтаем, но с това темпо на развитие през 2021-ва „сините“ могат да ликуват. Сега изглежда, че тъпченето на едно място е свършило, но остава смело да се тръгне напред. Само с още няколко положителни сигнала за коректно управление и точни трансфери в клуба могат да си осигурят такава мощна подкрепа, каквато само левскарите умеят да дават. И тогава… Дано!
