Бившият старши треньор на Арда и Септември – Славко Матич пое преди два месеца ганайския Хартс оф Оак. 46-годишният специалист записа много силен старт в африканския клуб, но разговорът започва в съвсем друга насока, а сълзите и тъгата приглушават гласа му. Причината – кончината на неговия приятел и бивш наставник на ЦСКА – Миодраг Йешич. Ето какво каза пред „Тема Спорт“ Матич за легендата, за Септември, за българския футбол, както и за футбола на Черния континент.
Здравейте, г-н Матич, преди дни бяхме шокирани от трагичната вест за кончината на Миодраг Йешич…
– Не можах да повярвам. Изплаках си очите. За мен той не беше само треньор. Той ми беше много повече от приятел, бе мой идол. Дори преди години жена ми е казвала, че рядко се среща подобна силна връзка между приятели. Макар че в последните години по една или друга причина намалихме контактите си, аз го чувствах много близък. Учил съм се от него на много неща. Възхищавах му се. И когато прочетох какво се е случило, бях съсипан. Обадих се на Зоран (бел. авт., Зоран Ристич – бившият собственик на ресторант „Сръбска скара“ и много близък приятел и кум на Йешич) и просто поплакахме. Сега трябва да запазим спомена за него и да продължим да го носим в душите си.
Знаете ли, че е бил сред обсъжданите имена за наставник на Ботев Пловдив?
– Не, не знаех. Но той бе голям човек и треньор и Ботев Пловдив заслужава такъв наставник.
Следите ли какво се случва в българския футбол?
– Да, разбира се. Аз се чувствам у дома си в България.
Защо тогава решихте да си тръгнете от Септември и с какви чувства се разделихте с благодетеля на тима Румен Чандъров?
– Разделихме се приятелски. И двамата бяхме много честни и открити един към друг. В един момент, след като бяхме спечелили промоция след една много силна пролет, аз му казах, че желанието ми е да направим следващата крачка и да развием този отбор. С наличния потенциал обаче аз не можех да направя повече. Виждате – наложихме няколко млади момчета, които сега са искани от водещите клубове. Ние обаче играехме главно със състезателите, които бяха от Б група. Аз исках да можем да се борим за нещо повече. Моята цел е да се конкурирам с най-големите. За целта бяха нужни и 3-4 по-опитни и класни футболисти, които да могат да се справят в ситуации, в които съдията греши в полза на другия отбор или шансът не е на наша страна. Toва не се случи и затова бях откровен с г-н Чандъров. Аз имам високи цели. Преди време, мисля че в интервю за „Тема Спорт“, казах, че ако направим сплав от млади български таланти, каквито има в изобилие, и прибавим малко класа и опит, аз ще се стремя да съборя Лудогорец.
Кое е нещото, което ви обиди в България?
– Чух много грозни слухове, че сме купували мачове. Говореха ги хора, които не бяха гледали как играе Септември. Направихме много силна пролет и макар че свириха 9 дузпи срещу нас, ние все пак успяхме. И подобни приказки не обиждат толкова мен, а са насочени срещу играчи като Красиан Колев, Мартин Стоянов, Стойчев… След като сме купували мачове, защо сега всички искат да купят тези футболисти. С идването ми аз дадох шанс на Димитър Шейтанов, който в момента е един от най-добрите вратари в България.
Как се стигна до преминаването би в ганайския Хартс ъф Оак?
– Това е един велик клуб. Най-старият в Африка. На 111 години е. Собственикът е много богат и иска да изгради печеливш проект. Тимът бе закъсал. Аз го поех на 14-о място. В следващите 5 мача не допуснахме загуба и сега сме на 5-6-о място. В един от мачовете допуснахме изравняване, а ако бяхме спечелили, сега щяхме да сме втори.
Как гледат местните на вас…
– (Смее се) В началото беше трудно. Не ме приеха много добре. Имаше сериозна опозиция. След като отборът започна да играе сполучливо, постепенно започнаха да променят мнението си. Днес (бел. авт., 11 декември) играхме приятелски мач с Б националния отбор на Гана, в който има цели 5 мои футболисти. Първото полувреме водихме с 1:0, но през второто ни обърнаха. Свиреше една жена, която леко обърка. Призна гол от засада, даде им дузпа, но това не е най-важното. След мача местните журналисти ме питаха как моят отбор играе толкова силно, дори и без националите си. Хората са доволни.
В предварителния разговор ми казахте, че ваш футболист е бил на Световното в Катар…
– Да. Даниел Африйе. Чудесен играч. На 21 години е и е много бърз. Не се притеснява да стреля от всякакви позиции. Играе както на фланга, така и на върха на атаката. Сега цената му е около 300 хиляди долара, а ако беше записал пони минута в Катар, щеше да струва поне 800 хиляди, но той е млад и бъдещето е пред него. Дори вече го предложих на български отбор.
Обмисляте ли да вземете български или сръбски футболисти?
– Не, не. Тук не е за европейци. Земята гори (Смее се). Температурата рядко пада под 35 градуса. В отбора са само ганайци, камерунци и конгоанци.
Какъв е футболът в Гана?
– Различно е… Едни залагат на силно дефанзивна тактика, други предпочитат повече силов футбол… Аз не изневерявам на стила си – искам да играем нападателно, открито и да сме високо изнесени…
Как е откъм инфраструктура, посещаемост…
– Сега се строи нова, супермодерна база, която използваме, но още не е завършена. Стадионът е за около 50 хиляди души. В началото идваха 2-3 хиляди, но сега вече са около 10-15 хиляди.
След отпадането на Гана местните продължават ли да се вълнуват от Световното първенство?
– Първоначално ентусиазмът леко спадна, но сега всички отново се запалиха много заради Мароко и подкрепят страстно тима.
