В началото на декември миналата година Вихрен изненада с трансфер. Санданчани привлякоха нападателя Димитър Макриев (37 г). Той реши да помогне на гладиаторите в лютите битки напролет за върха в Югозападната Трета лига. Вихрен зимува четвърти, но е само на 2 точки от лидера Марек, а компания им правят Беласица и Кюстендил. За всичко това, кариерата през годините, футбола у нас Димитър Макриев отговори на въпросите на „Тема Спорт“.
Димитре, защо избра Вихрен и Трета лига, изненада доста хора?
– По принцип мислех да спирам с играта. Вече станах на възраст – на 37 години. Но за да остана във футбола, избрах Вихрен. Господин Динев ми се обади, срещнахме се и се разбрахме да съм играещ спортен директор. Защото така или иначе виждам бъдещето си във футбола и това беше добра възможност за мен.
Не е ли рано за спиране, някои твои колеги продължават и след 37 години?
– Как рано?! 37 години не е малко. Като се върна назад и като се замисля колко много мачове съм изиграл и в колко отбори съм бил… Да, наистина има футболисти, които продължават и след моята възраст, но аз не го чувствам вече така. Трудничко си е. Аз съм реалист човек и усещам. С всяка изминала година нивото пада надолу. Мисля, че Вихрен е идеалното място за мен. Има добра организация в клуба, отборът има амбициозни цели. Това ми хареса най-много. Нивото определено е по-високо от Трета лига.
Какво очакваш от пролетния дял в Югозападната Трета лига, която безспорно е най-силната, а конкуренцията се очертава да е сериозна – вие, Марек, Беласица, Кюстендил, клубове които са знакови дори за елита?
– Това е радващо, че футболът в този район започна да се съживява след толкова много години. Дано нещата да продължават така. Това може само да ме радва. Досега футболът на Югозапад боледуваше, фактът, че толкова сериозни имена ще водим битка за първото място, е показателен. А едно време, като се сетя какво беше. По нашия район се решаваше кой да стане шампион. Надявам се до 2-3 години да има повече отбори не само в професионалния футбол, но и 6 елита, където им е мястото.
Какви са впечатленията ти от Здравко Лазаров, който навлиза в треньорската професия?
– Върши си работата перфектно. Познаваме се, играхме заедно и в националния отбор. Има сработен екип, а колективът е на много високо ниво. Всички предпоставки за добър резултат са на лице. В тези групи това е най-важното – отборът да върви.
Видя ли отново познатия ентусиазъм в Коко Динев, когато си говорихте за Вихрен и твоето бъдеще там? Тъй като в определен период той се бе оттеглил от футбола…
– Като видях това желание и хъс, които има за връщане на Вихрен в професионалния футбол, останах впечатлен. Той бе в основата да избера Вихрен и да помагам с каквото мога. Иначе можеше да се занимавам с футбол и в родния Гоце Делчев и в други градове в района.
Италия, Швейцария, Полша, Франция, Словения, Израел, Русия, Украйна, Хонконг, Унгария, Кипър… Ти май си обиколил половината свят. Затворена страница ли е вече чужбина за теб?
– О, да. Край, край… Мисля, че времето ми за чужбина вече изтече. Даже изтече преди една, две години. Наистина съм реалист, трудно ще е пак да играя на професионално ниво на тези години. Зная си възможностите. Най-важното е да не се надскачаш. Има някои колеги, които не го правят, но пък го има и другото, че старото поколение все още дърпаме футбола ни с опита си. Камбуров например играе само заради рекорда и той си го признава. Това го държи и мотивира, за което евала. Той има цел, голмайстор си е открай време и дано да я изпълни. И аз, ако имах някаква цел, щях да продължа да играя на по-високо ниво. Сега съм щастлив от факта, че съм си по моя край. Точно това си говорихме с Коко Динев, да развива детско-юношеския футбол, да запалим повече деца. Това ме държи и ме кара да се занимавам с футбол. Всеки знае каква люпилня на таланти е Югозападът и това трябва да се държи и продължава. Затова и повече такива хора като мен трябва да се върнат по родните си места и клубовете от този край да играят пак в елита.
През март Георги Петков ща направи 45 години, вярно че е вратар, но как гледаш на този феномен? Преди дни дори спаси дузпа на лагера в Турция…
– От 2000 до 2002 година бяхме заедно в Левски. Неговото вече е за рекордите на Гинес (смее се). Можеш ли си го, времето не е от значение. А и най-важното – режимлия ли си, нещата се получават. Пожелавам му да е здрав и да пази още години. Лошото е, че старите пушки са най-отпред. А така доста ни пада нивото на футбола. Едно време, когато бяха най-силните ми години, през календарната 2008-а станах последователно голмайстор на Словения с Марибор и на Израел с Ашдод в рамките на 12 месеца, за по един полусезон, и дори не можех да седна на скамейката на националния отбор. А в днешно време сами виждате за какво става на въпрос – търсим ги играчите и не можем да ги намерим.
Това ли смяташ наистина за най-силните си периоди в кариерата?
-Да, периодите в Словения и Израел и сега напоследък в Кипър, където пак бях голмайстор на първенството. Изиграх над 100 мача с 40 гола за Неа Саламина. Но Марибор и Ашдод бяха най-силните ми години. Във футбола трябва да имаш и доза късмет.
Клиширано е, но съжаляваш ли за нещо през годините?
– Не, наистина.
Ами престоят в Левски?
– Какви да ти кажа? Когато се върнах през 2013/2014, отборът пак беше много силен. Просто беше лош период – събличането на Петев породи много напрежение. А тогава имаше много силни и качествени футболисти. Отборът беше на ниво. Нужна беше по-добра организация и по-добър треньор. Но на мен завръщането в Левски си ми беше мечта, след като не успях в по-ранния си период. Даже преди да дойда на „Герена“, имах много по-добри оферти, но просто исках да се насладя дори и една година на престоя си в Левски. До последния ден там се наслаждавах на тренировките, на мачовете, на феновете. От „Герена“ тръгна всичко за мен в големия футбол.
През призмата на времето само заради трансфера в Интер ли избра да отидеш в ЦСКА през 2002 година?
– Да, така беше. Още преди да отида в ЦСКА, се бях разбрал с Интер. Това беше един трамплин, за което съм благодарен на ЦСКА, че ми помогнаха да изляза в чужбина. Смея да кажа, че след толкова време във футбола имам уважението и на противниковите отбори. Не съм имал никакви задни мисли тогава.
