Левски нямаше как нито да изклати Лудогорец, нито да се надиграва

0
levski ludogorets martin rainov

Доста може да се поспори по въпроса за какво излезе Левски в мача с Лудогорец -да се надиграва или да се сбие. Първият вариант бе обречен още до 3-ата минута – видя се, че сините няма какво да противопоставят на зелените като спортно-технически показатели. Обаче бе видно, макар и на по-късен етап, че Левски няма как дори да изклати Лудогорец, казано на футболен жаргон. Като човек, участвал в изграждането и надграждането на съперника, треньорът на домакините би трябвало да има противодействие за всякакви варианти. Но не видяхме такова нещо.

Трябваше също така да се избере – ще се брани ли Левски, или ще играе доминиращ футбол. През есента в Разград сините бяха 50 на 50. Първото полувреме чакаха, второто натиснаха. Е, да, имаше един Обертан разлика. А сега какво – нито така, нито иначе. Стратегията на Дерменджиев може би трябваше наистина да е Левски да играе възможно най-отблъскващия, но мъжки футбол, с цел някак си Лудогорец да бъде излъган. Тези три точки и от психологическа гледна точка бяха с цената на повече. При успех сините щяха да си се боричкат за първото място до края на плейофната фаза. Сегашната ситуация – ама нали видяхте какво (не) можем, дайте по-добре да си стоим на земята и да се подобряваме постепенно, като че ли дойде добре за синхрона с предпазливите амбиции и цели.

Окей, това важи, но не и при положение че сега стават 10 години без шампионска титла. Публиката е капризна, претенциозна и в немалката си част праволинейна и това ще се види по незаетите седалки още на следващия домакински мач. Като не можеш да й предложиш тактика за надиграване, предложи стопроцентова битка до последна капка кръв.

Съставът на сините също бе някакъв микс. Наличието на Горанов отляво на защитата говори за желание за борба, тъй като алтернативата Нганиони е по-мек, но пък е по-футболен. Проблемът за този пост остава и за следващия сезон. Горанов едва ли ще бъде отписан току-така, защото клубът ще се отклони от линията да е по-български Левски, а на французина няма да му се стои още един сезон на пейката.

Така наречените технични крила бяха зрители в големи моменти от мача, а относно
сблъсъка, нито от Паулиньо, нито от Кабрал можеш да очакваш да влязат в шамарите. Като видиш още отначало, че Райнов не е нито за тактика, нито за битка, вадиш го от терена и преместваш там Нуно Рейш. Който за централен защитник е умен, но бавничък и в средата на терена до Тиам щеше да е доста по-полезен. А привлеченият от Берое играч засега е за резерва, докато се опердаши малко, видимо въздухът му е труден за дишане, а фланелката му тежи. Владо Гаджев щеше да свърши повечко работа в този мач.

Напред Костов ставаше и за надиграване, и за битка, но зад него и около него само меки глезени и финяги. Само че на моменти той повечко го дърпаше настрани, отколкото да е забит в центъра на атаката. А Мариани засега е по-скоро за минифутбол, отколкото за сериозни неща на голям терен. Блесне веднъж в месеца и толкова.

Но, както се казва, сега след мартенски сняг – качулка. Варианти много. Разбира се, че това са чесане на езици и варианти много. В този мач, както се казва – всичко, каквото можеше да се обърка, се обърка. Някой ще каже, че ако Левски бе изравнил, друго щеше да е. Да де, ама Лудогорец като че ли имаше отговори на всичко. Включително и да вкара гол при необходимост в последните минути.

Желю Станков/ „Тема спорт“

Оставете коментар

avatar
2000
  
smilegrinwinkmrgreenneutraltwistedarrowshockunamusedcooleviloopsrazzrollcryeeklolmadsadexclamationquestionideahmmbegwhewchucklesillyenvyshutmouthbojinkata
Фото и видео файлове
 
 
 
  Абонирай се  
Известие от