Макар и на полусезона да се намира на слабото за своите традиции 6-о място в класирането, Левски успя да се съвземе след катастрофалното начало на сезона. Завръщането на Станимир Стоилов даде надежди на феновете, че въпреки тревожната ситуация с клубните финанси, светлината в края на тунела се вижда. Каквито и трансферни цунамита да се вихрят обаче, най-важният показател във футбола са резултатите, респективно трофеите. Безпристрастната статистика показва, че сините се намират в най-тежкия период от клубната си история откъм липса на трофеи, след като за последно те празнуваха спечелено отличие през 2009 г. Тогава столичани надвиха с 1:0 Литекс във финала за Суперкупата на България, като едва ли и най-големите противници от тима на „Герена“ са си мечтали, че победният гол на Седрик Бардон ще е началото на ходенето по мъките.
Сам по себе си този факт не е нещо невиждано в историята на футбола – Манчестър Юнайтед не бе ставал шампион на Англия 26 години преди началото на своята до-минация през 90-те години, привържениците на Ливърпул чакаха 3 десетилетия и най-тежката пандемия от век насам, за да видят тима си отново с титлата, а в Италия само скандалът Калчополи спря броенето за Интер на 17 лета.
Притеснителното за феновете на Левски е, че, считайки периода от 2010 г. насам, нито един от грандовете на Балканите не се намира в такъв нокаут и дори и най-закъсалите успяват да зарадват феновете си с някой трофей, пише „Тема спорт“. Както е известно, след като Емил Велев изведе Левски до титлата през 2009 г., софийските отбори отстъпиха първенството последователно на Литекс, а след това и на Лудогорец и за титла бе много трудно да се мисли. Всъщност сините сами дадоха сериозна засилка на проекта от Разград, след като пропиляха шампионския си мачбол при домакинството на Славия през 2013 г. и позволиха на орлите да празнуват неочакваната дори и за самите тях титла в Монтана.
В турнира за купата положението за синя България бе още по-травматично, тъй като бяха загубени цели 3 финала, които можеха да обърнат цялото развитие на клуба. Каквото и да си говорим, Левски бе абсолютен фаворит преди всеки един от тях. През 2012 г. те дори показаха воля за победа и след като изоставаха в резултата с 1:3 срещу Берое, успяха да изравнят и да стигнат до дузпи. Там получиха предимство след пропуска на Амир Саюд, но Жоао Силва, Дъстли Мюлдер и Стефан Велев не успяха да преодолеят Иван Караджов и старозагорци триумфираха в Ловеч.
3 години по-късно бургаската вечер на 30 май изглеждаше нарисувана за синя фиеста. Черно море остана с човек пo-малко в 38-ата минута след изгонването на Стенио, а до втората минута на добавеното време Левски водеше след гола на Антонио Аниете. Тогава обаче Бакари прати мача в продължения, където късен гол на Матиас Курьор донесе пълния обрат за тима на Никола Спасов.
Кулминацията на синята мъка дойде през 2018 г. срещу Славия. Георги Петков отказа бившия си отбор с изключителни спасявания, включително на дузпа на Жорди Гомес, а малко преди края на редовното време отрази удар на Габриел Обертан в гредата. При дузпите ветеранът се справи с ударите на Кали Тиам и Роман Прохазка, а Георги Йомов донесе крайния триумф за белите.
В балкански мащаб, освен че са единственият гранд, който няма трофей за разглеждания период, Левски успя да отпадне в евротурнирите от ФК Сараево (2013), Марибор (2016) и Xaйдук (2017). Това показва, че наследството, което има Станимир Стоилов на „Герена“, е повече от тежко и ще бъде много трудно сините да си върнат загубените позиции.
Откакто сините за последно взеха отличие, осем отбора у нас вдигнаха трофеи – ЦСКА, Литекс, Лудогорец, Славия, Берое, Ботев Пд, Локо Пд и Черно море.
За тези години всички други колоси в нашия регион могат да се похвалят с различни отличия: Динамо Загреб, Олимпиакос, Галатасарай, Марибор, Партизан, Цървена звезда, ФКСБ, Сараево, Железничар, Бешикташ, Фенербахче, Олимпия Любляна, ЦСКА, Панатинайкос, АЕК, Хайдук Сплит и Динамо Букурещ.
