Половин отбор сегашни и бивши национали са с изтичащи договори, странно настояще и неясно бъдеще.
Зимният трансферен прозорец е в историята. За този период от годината всички клубове казват, че е доста труден. Но това не пречи на повечето от тях да водят голям брой футболисти в опит да сгреят сърцата на феновете. Тази зима не липсваха и по-сериозни продажби, като такива бяха извършени най-вече от Левски, който имаше голяма нужда от свежи средства, за да погасява милионните си задължения към НАП. И затова се раздели със звездата Велтон и Роналдо. На „Герена“ обаче имаха и други проблеми за решаване – с играчи с изтичащи договори. Най-голям шум се вдигна около Андриан Краев и Жереми Петрис, които бяха извадени от първия отбор. Последният все пак „излезе от фризера“ и бе трансфериран. А Краев до лятото ще тренира за здраве с резервите, преди да продължи кариерата си на друго място. От капитанската лента и място в националния до… последна дупка на кавала. Такава е моментната ситуация за него. В подобна, или малко по-различна, са и други знакови играчи от елита, носили или продължаващи да носят екипа на титуляри.
Николай МИХАЙЛОВ
(35 г., Левски)
Вече на 35 години, Ники е със статут на твърда резерва в Левски. Ролята му е по-скоро менторска – към двамата му млади съотборници Пламен Андреев и Иван Андонов. Понатежал, той към момента няма проблеми с новото амплоа. Договорът му с клуба изтича през лятото. И по-всичко личи, че самият той няма намерение да го продължи. От броени дни е татко и приоритетите му вече са съвсем други. Той намекна за тях още по време на зимната пауза. И е много вероятно след лятото да продължи да бъде на „Герена“, но вече в друга роля – директорска, мениджърска.
Михайлов направи прилична кариера – стана Футболист №1 на България, шампион на Нидерландия, носеше лентата в националния отбор. А имаше предпоставки да бъде много по-добра, но грешно планиране и избор на трансфер от Твенте във Верона направи така, че по-рано от предвиденото да се прибере в родния клуб. И в един момент да се „пусне от хорото“ и просто да се носи по течението в Левски.
Иван ДЮЛГЕРОВ
(24 г., Черно море)
Вратарят успешно продължи традицията на вратата на Черно море да застава кадър на варненската школа – той захапа малко след Георги Китанов. Разви се и стигна до националния отбор. Той вече има 4 двубоя за трикольорите, въпреки че е викан, но така и не е пазил в официални срещи за юношите до 19 години и младежите. Договорът му с моряците изтича през лятото. Клубът му предлага нов, но явно Дюлгеров си мисли, че „Тича“ вече му е тясна – поне това се подразбира от факта, че все още не е подписал нов контракт. Вратарският пост е специфичен и той ще трябва внимателно да преценява. Още повече, че има много какво да подобрява в играта си с крака – елемент, който много се цени в съвременния футбол.
Даниел НАУМОВ
(25 г., ЦСКА 1948)
За продукта на академията на Лудогорец се шуми от доста време, като се стигна дори дотам, че помощник-треньор да бъде освобождаван от мъжкия национален отбор, защото предпочитал друг страж пред него. Той така и не проби при разградчани, но направи име в ЦСКА 1948. Не минава трансферен прозорец, в който Наумов да не е пращан в чуждестранни клубове. През зимата бе на крачка от полския Видзев, но сделката пропадна. В последния ден на пазара у нас пък остана на косъм от отиване в Левски. В крайна сметка договорът му изтича и едва след два официални двубоя през пролетта – срещу Лудогорец за Суперкупата, както и срещу Славия (1:1) за първенство, той бе изваден от състава. Първо не игра в два мача с разградчани – един от шампионата и един за купата, под предлог „джентълменско споразумение между двата клуба по трансфера на Ивайло Чочев“, който отиде при орлите. След това обаче стана ясно, че просто е изваден от първия тим.
Антон НЕДЯЛКОВ
(30 г., Лудогорец)
При него ситуацията е коренно различна. Когато е здрав, той е най-добрият български защитник, при това с разлика пред другите. Може да бъде използван еднакво добре както като ляв бек, така и в центъра на защитата. В последните години обаче Антон е преследван от множество контузии, наложи се да претърпи и хирургически интервенции. Това е и причината през тази кампания да има само 4 мача за първенство за Лудогорец, както и още три в евротурнирите. В момента още е в лазарета, въпреки че се очакваше да бъде напълно готов за игра през пролетния полусезон. Именно травмите карат ръководството на Лудогорец да бъде предпазливо и още да не му е предложило нов контракт.
За него винаги ще се намери отбор, при това добър, дори и в чужбина, стига да е в оптимално физическо състояние.
Иван ТУРИЦОВ
(24 г., ЦСКА-София)
От 2019 година насам десният бек е един от малкото българи, които играят редовно в ЦСКА-София, стигна и до капитанската лента. За негов лош късмет винаги ще го преследва кошмарът от изпуснатата дузпа през миналата кампания срещу ЦСКА 1948 на „Армията“. Ако бе реализирал, червената суша без титла щеше да спре.
Той продължава да се ползва с доверието на треньорските щабове. Но явно не успява да убеди шефовете, че заслужава по-голямо месечно възнаграждение. Затова и предложеният му нов говор все още не е подписан. През зимата имаше вероятност той да премине в швейцарския Сион, който се бори за промоция в местния елит. И да играе зад друг роден национал – Георги Русев. Тази възможност обаче пропадна. Както е тръгнало, през лятото предстои раздяла между Турицов и ЦСКА-София.
Андриан КРАЕВ
(25 г., Левски)
В Левски стана футболист, но и сините в момента спират прогреса му. Сагата между него и клуба се точи още от лятото. „Краев преподписва, Краев не подписва“, „Андриан отива в Лудогорец, последва Ноа Сонко Сундберг“. „Всичко между двете страни е изчистено, стиснали са си ръцете“, „Играч и клуб не могат да се разберат за откупната клауза в новия договор“. Подобни заглавия не спираха да излизат цяла есен. Треньорът Николай Костов първо бе щастлив с него, след това публично го разкритикува, че не се зарадвал на гола си срещу Локо София, а накрая го обвини и в лъжа – казал, че ще преподпише, но не го направил. От старта на зимната подготовка бе изваден от първия тим. По време на трансферния прозорец бе спряган за много клубове, но до сделка не се стигна. Така и двете страни ще пият по една студена вода – Левски няма да вземе и стотинка за правата на дефанзивния халф, а той със сигурност ще има застой в развитието. А преди година за него можеше да вземат над 1 милион лева.
Спас ДЕЛЕВ
(34 г., Лудогорец)
Нападателят вече има все по-периферна роля в Лудогорец. При това въпреки че през есента клубът продаде Кирил Десподов, с когото играят по фланговете на нападението или като фалшиви деветки. Просто конкуренцията на неговия пост в отбора е огромна – Бърнард Текпетей, Рик Джонатан, Кайо Видал, та дори и Раи Насименто. А за върха на атаката разградчани имат Руан Крус, Квадво Дуа и Матиас Тисера. Това е и причината да има само 5 мача като титуляр в елита (б.а. – бил е на терена в общо 18 двубоя в Първа лига, в които има 3 гола).
В последните сезони орлите направиха голямо подмладяване по състава. И точно това подсказва, че през лятото Делев ще трябва да търси ново предизвикателство. За него също ще е по-добре, защото ще има възможност да играе редовно. Е, няма да получава парите, които сега заработва на „Хювефарма Арена“./ „Тема спорт“
