Бившият играч на Славия – Янис Карабельов, който в момента защитава цветовете на унгарския Кишварда – коментира пред „Мач Телеграф“ целите пред него и отбора му през идния сезон, както и ситуацията около националния отбор на България. Янис сподели и в какви отношения е със собственика на Славия Венцеслав Стефанов, който преди две години заяви, че е бил предаден от футболиста.
– Янис, как си, къде те откривам?
– Добре съм. В момента съм вкъщи. След една седмица заминаваме С отбора за Австрия и После продължаваме отново в Унгария на местно ниво.
– Как се чувстваш в Унгария? Бързо ли свикна с обстановката там?
– Чувствам се все по-добре. Тук много ми харесва. В началото беше трудно, но свикнах. Намерих си приятели и се чувствам отлично. Всичко е повече от перфектно, няма от какво да се оплача.
– Какви са целите пред Кишварда през новия сезон? Може ли до се включите в битката за титлата с Ференцварош и да ги овалите от трона?
– Чак да ги свалим от трона не бих казал. Целта не е чак толкова висока, защото качеството и бюджетът, с който разполага Ференцварош, е много високо. Те са един наистина много сериозен отбор. По-скоро бих казал, че целите пред нас са място в топ 4 и добро представяне в европейските клубни турнири. Дай Боже да стигнем колкото се може по-напред в Лигата на конференциите.
– Противникът, срещу който се изправяте в Лигата на конференциите, е Кайрат. Доста неудобен съперник, ще успеете ли да ги отстраните?
– Труден противник, но по-неприятно е, че имаме двама-трима основни играчи, които напускат. За нас е важно какви хора ще дойдат на тяхно място. Да видим как ще се окомплектова състава с новите попълнения. За мен това е важно, после ще мислим за мачовете с Кайрат.
– Има ли интерес към теб от други отбори?
– Това не го знам, не мисля за тези неща. Концентриран съм само и единствено в подготовката с Кишварда. Гледам да си свърша моята работа, дали нещо е възможно да се случи, няма смисъл да го мисля. Когато има нещо черно на бяло, чак тогава мога да говоря.
– Как би оценил играта си през изминалия сезон?
– Бих казал, че това за мен беше един доста добър сезон. Имаше периоди в които не играех толкова често, но продължавах да тренирам и да се старая да си спечеля място сред титулярите. Годината както за мен, така и за отбора, завърши перфектно.
– Няма как да не те политам за националния отбор. Нормално ли е след този добър за теб сезон да не получиш повиквателна за последните мачове?
– Това е болна тема за мен. Предпочитам да не коментирам. Ако бях част от националния отбор, щях да споделя мнение. Бил съм част от този отбор и знам на момчетата колко им е тежко и бих казал или нещо добро, или нищо за тях. Дали съм повикан, или не няма значение, съчувствам на футболистите и знам какво е.
– И все пак, резултатите и представянето на „лъвовете“ не бяха добри…
– Нещата определено не са такива, каквито ни се иска. Нито като резултати, нито като точки, взети от последните мачове. Трябва да приемем действителността и това е. Нещата към днешна дата изглеждат така.
– Ясен Петров напусна. Кой носи вина за слабото представяне? Треньорите, играчите или други странични фактори?
– Единственото, което бих казал, е, че това е колективен спорт. Когато има силни или слаби резултати всички са замесени. Но не съм аз човекът, който да казва кой е виновен и кой не. Моето мнение не е компетентно, аз съм съпричастен с момчетата в националния отбор.
– След трансфера ти в Унгария, Венцеслав Стефанов бе много остър по твой адрес. Мислиш ли, че той като член на изпълкома може да има влияние върху това ти да не си повикан в националния отбор?
– Не мисля, че г-н Стефанов има влияние върху решението дали аз да съм повикан, или не. С него сме били в едни прекрасни отношения през всичките ми години в Славия. Просто накрая така се случиха нещата, че не успяхме да се разберем, когато трябваше да направя следващата крачка. Аз му споделих, че повече не мога да чакам, а той искаше да остана при „белите“ още малко и искаше да случат някои други неща. Тогава реших да потърся своето щастие и раздялата между нас не се случи по възможно най-добрия начин, но аз пазя своите приятелски отношения към него, защото той ми е помотал много. И на въпроса дали той е повлиял по някакъв начин, бих казал – не. Не знам какви са били доводите на треньорския щаб в националния отбор и защо, когато съм играл добре не съм получавал повиквателна. Така се е случило, така са преценили.
– Чувахте ли се след трансфера в Унгария снето?
– Не, не сме се чували с него, защото се получи едно неразбирателство. Аз си помислих, че той ми е обиден и обратното, а то всъщност не е така. Просто понякога се случват такива неща в живота. Рано или късно нашите отношения с него отново ще бъдат перфектни, защото той ми е помогнал много.
– Значи можем да кажем, че не се сърдиш на Венци Стефанов?
– Не съм сърдит, разбира се. Няма как да съм, Славия винаги ще бъде една огромна част от моя живот и до ден днешен следя всеки един мач, чувам се с част момчета, с които сме приятели.
– Би ли се завърнал да играеш в Славия или някой друг отбор в България?
– Не изключвам тази възможност, но за момента предпочитам да остана колкото се може повече време в чужбина. Защото, ако трябва да бъда честен, си бях за две седмици в България и не останах впечатлен от това, което видях. За съжаление чувам и други мои приятели, които ми разказват за неща, които се случват в отборите и за мен те са неприемливи. Повече нямам какво да добавя по темата, ще ги запазя тези неща за мен.
– Да поговорим за футбола в Унгария, колко е по-високо нивото там от това у нас?
– Смея да твърдя, че нивото със сигурност е по-високо от това в България. Не мога да кажа с колко, но е по-добро. Първо искам да споделя, че инфраструктурата, стадионите и базите, които са тук, са на съвсем различно ниво от това е България. Това е и в първа и във втора дивизия. Във второто ниво на унгарския футбол 70-80 процента имат перфектни съоръжения и това много предразполага развитието на футбола. Инвестира се и в школите, а отделно отборите са с доста изравнени сили. Има такива с по-голям бюджет и такива с по-малък, но това са нещата, които на мен ми правят впечатление. Базите и терените на които играем, са на едно наистина много високо ниво. Това, което показва и националният отбор на Унгария и резултатите, които постигат, са впечатляващи. Да победиш Англия с 4:0 като гост не се случва всеки ден. Наистина историческо постижение. Това само по себе си говори колко се развива държавата в спорта и конкретно футбола. Самата държава налива много средства всяка година. Подпомага школите, строят се бази и се дават солидни средства на клубовете.
– Преди унгарците искаха да играят в България, а сега е обратното. Как може да променим това?
– Доста дълга е тази тема, а за мен и много болезнена. Не смятам да я започвам. Аз си имам собствено мнение, но то не е важно. Тези въпроси са към други хора, а не към мен.
