Локомотив най-после влезе в познатия коловоз. Чакахме близо 8 години, за да напишем това изречение! Столичните железничари изпратиха най-добрата си есен след всички премеждия, които преживяха в долните дивизии на българския футбол между 2015-а и 2021 година. Миналият сезон, в който червено-черните домакинстваха на Националния стадион „Васил Левски“, служеше за преходен, за да може през настоящия те да предоставят на привържениците си емоции, които не бяха изпитвали от историческата кампания 2014/15. Тогава тимът стигна до бронзовите медали.
Сякаш още през лятото катеричките в квартал „Надежда“ започнаха да усещат задаващия се възход. Те го и виждаха – на стадион „Локомотив“ се извисиха осветителни стълбове и за първи път в своята 40-годишна история съоръжението грейна. Това бе условието, за да се върнат железничарите в своя дом, след като се чувстваха доста неуютно на „Васил Левски“ в предишните 12 месеца.
Прибирането в северната част на София бе съпътствано и от полъха на младостта с назначаването на Станислав Генчев, заменил на треньорския пост Иван Колев. Натрупал опит в Лудогорец, който няколко пъти поемаше временно, бившият халф промени схемата на игра на червено-черните и още от първите му дни в „Надежда“ личеше, че има концепция за развитието на тима. Силен ход бе привличането на Антонио Вутов, който веднага „захапа“ и е еднакво полезен в халфовата линия и нападението, където пък в здравословна конкуренция са Илия Димитров, Димитър Митков и взетият през лятото Франса. Локомотив практикува дисциплиниран, приятен за окото и изключително важно – ефективен футбол. И неслучайно бележи огромен прогрес спрямо последния сезон, който завърши на второ място в четворката на борещите се за оцеляване. Сега железничарите зимуват на второ място в доста по-приятна четворка – в битката за евробараж. Тимът се намира на едва три точки от заветната седма позиция, като основният му проблем, подобно на доста отбори, които прогресират скоростно, е постоянството.
Локомотив демонстрира нагледно израстването си в двубоите с най-класните съперници у нас – Лудогорец, ЦСКА-София, Левски и Ботев Пд, които завършиха в Топ 5 на миналия шампионат. От изброените отбори само армейците успяха да измъкнат точка от гостуването си в „Надежда“, и то в последните минути, а останалите си тръгнаха победени. Много впечатляващи бяха успехите над Левски и Лудогорец, в които железничарите използваха по оптимален начин най-силните си страни – компактна игра в отбрана и бързо преливане във фаза атака.
Но тези оръжия сякаш отсъстваха в наглед далеч по-лесни мачове, в които Локомотив изпусна много точки. И силните представяния срещу ЦСКА-София и Лудогорец бяха последвани от грешни стъпки срещу Берое и Хебър, които са в долната половина на таблицата.
Но прогресът е налице и постоянството е въпрос на време, особено ако железничарите успеят да запазят треньора си. Защото след 8 години ходене по мъките Локомотив отново е там, където трябва да бъде – сред кандидатите за европейско участие.
Мартин Костадинов/ „Тема спорт“
