„Готов съм да захапя титулярно място в Левски“, закани се Илиян Стефанов. Героят от финала с ЦСКА-София през миналата есен играеше скромна роля на „Герена“. Дори се заговори, че ръководството му е вдигнало мерника и му търси упорито нов отбор.
„За новата година си пожелавам най-вече здраве, да сме щастливи от делата ни и все повече да се радваме на живота и да оценяваме малките моменти в него“, коментара той пред БЛИЦ.
„Изградил съм се благодарение на периоди, в които ми е било много трудно. Изпитвал съм жестока болка и съм страдал. Извличам си поуките от изминалата година – кое съм пра-вил по-добре, в кой аспект мога да коригирам някои компоненти. По-мотивиран съм за новата година да покажа най-доброто от себе си, дори да покажа това, което е трудно да го изкарам“, коментира халфът.
„Загубих баща си миналата година, много тежък момент беше. Той е човекът, който ме запали и ме записа да играя футбол. Беше огромна болка, въпреки че много приятели ми казваха, че не ми личи. Стараех се да не заразявам хората с тази енергия, която не я желая на никого. Външно, когато съм показвал щастие, усмивки, смях и загриженост, докато вътрешно доста ми е било тегаво. Много съм бил напрегнат, много ми е било тежко“, разкри той.
„Софиянец съм, много си обичам града, тук прекарах празниците. Преди това с годеницата ми пътувахме до Виена, ходихме до Алпите, до Халщат, много ни хареса. Страшни привърженици сме на това да пътуваме. Да виждаш други култури, нови хора, различни навици – това много ме отваря. Да, любопитството е огромно при мен. Искаме да отидем и в Япония. Мечта ми е да бъда и в Китай. Да, уча и китайски. Перфектно зная английски, италиански – също. Мога да говоря и на испански и португалски“, допълни Нани, както го наричат феновете.
„Когато преподписвах с Левски, не съм поставял условия на масата. Защото много добре разбирам ситуацията, в която се намира клубът. Уча финанси и много добре разбирам колко е трудно хората да плащат заплати, дългове, да се намират и допълнителни средства за освежаване на клуба, на състава. Преговорите ми минаха много бързо, не съм поставял никакви условия, защото съм осъзнат и знам какво представлява клубът, знам в каква ситуация е, разбрахме се за един ден. Преговарях със Станимир Стоилов, много бързо си стиснахме ръцете. Никога няма да се опитам да извия ръцете на Левски, защото съм на „Герена“ от дете – от 6 до 16-годишен, след което се върнах. Много съм щастлив и горд, че съм в Левски*, завърши Стефанов.
