В един пролетен ден на 1995 г. в спортния отдел на в. “24 часа” влезе младо момче, още ненавършило 19 години, с дълга, пусната над ушите коса, с модерните тогава обувки “Доктор Мартенс” и с намерението да стане звезда в спортната журналистика.
23 години по-късно въпросният тогавашен хлапак се готви да заеме един от най-авторитетните и важни постове в българския футбол.
Това е Павел Колев, досегашният заместник изпълнителен директор на БФС, прекарал 13 години в “24 часа”, работил за кратко в други издания, че дори и в БНТ. Сега се завръща у дома, където сам смята, че му е мястото, защото не крие, че пъпът му е хвърлен на “Герена” – левскар е откакто се помни. А ако имаше два пъпа, вторият щеше да е хвърлен в “24 часа”.
Именно във “всекидневника за новините, каквито са”, двете му най-големи страсти – спортната журналистика и “Левски”, се срещат, за да стигнат апогея си по време на най-прекрасния футболен сезон на “сините” през ХХI век – класирането за 1/4-финала в турнира за купата на УЕФА и последвалото първо историческо класиране на български отбор в групите на Шампионската лига.
Павел е роден през 1975 г. в София и първо учи в 18-о училище на “Пиротска”. Баща му Николай Павлов е бивш директор на програма “Христо Ботев” на Българското национално радио, а сега е заместник-председател на Комисията за регулиране на съобщенията. Майка му Филипа дълги години беше редактор и коректор в “24 часа” и други издания.
Средното си образование Павката, както го наричат повечето му приятели и колеги, завършва в Класическата. Така е известна Националната гимназия за древни езици и култури – една от най-престижните в страната.
Освен богата обща култура тя му дава и свободата да борави с чуждите езици – владее отлично италиански, френски и английски, много добре испански, ползва и руски, без да броим “мъртвите” латински и старогръцки, както и сръбския.
Него пък усъвършенства именно покрай работата си като журналист и отговорник в “24 часа” за “Левски” – става много близък с треньора на “сините” Люпко Петрович, извел “Цървена звезда” до победа в турнира за купата на европейските шампиони през 1991 г. Легендарният наставник дори се съгласява да стане кръстник на две от дъщерите му.
Когато идва в “24 часа”, не е ясно какъв конкретно ще е ресорът му, докато веднъж колеги не го видяха да пее левскарски песни в компанията на свои приятели на кафенето пред Полиграфическия комбинат. Именно тогава се разбра, че рано или късно ще отговаря за “сините”. Както 23 години по-късно се оказва, от 1 януари 2019 г. ще отговаря не само медийно, но и изобщо.
Иначе първият му материал е от тренировка на “Славия”. Седи цял час на стадиона в “Овча купел” и се връща с дописка с култовото заглавие “Белите” гледат към бронза”. По-опитните колеги тактично му обясняват, че дори в заглавието трябва да има конкретна новина, затова във вестника излиза “Уруков напусна тренировката на “Славия”.
Разбира се, като всяко момче Павел мечтае първо да е футболист. и даже докато работи в “24 часа”, опитва да осъществи мечтата си. Стига до третодивизионния “Арда” (Кърджали), но след няколко мача във “В” група разбира, че от него няма да стане нито Меси, нито Роналдо. И се гмурва по-дълбоко в журналистиката.
Докато репортерства в “24 часа”, следва първо българска филология, след това почти завършва психология – и двете в Софийския университет. Накрая се дипломира в специалността “Икономическа психология” в УНСС, преди да осъзнае, че трябва да задълбае сезиозно във футболната наука. Така се стига до обучението в университета по публична администрация в швейцарския град Лозана, където получава
бакалавърска
степен по
футболен
мениджмънт
Магистратурата му пък е от Центъра по спортно право и мениджмънт във френския град Лимож на тема “Управление на европейския спорт”.
Факт е, че “Левски” е голямата футболна любов на Колев, но не е единствената спортна, че и журналистическа. Отразява битките на Веселин Топалов за световната титла в шаха, като година след прословутия “тоалетен” скандал по време на мача на българина срещу руснака Владимир Крамник гледа наживо първата им партия по време на супертурнира в холандския град Вайк ан Зее. Самият той обича да играе шах, а най-голямата му гордост е реми срещу световния шампион Борис Спаски по време на симултанен сеанс в България.
Богатата му обща култура и владеенето на италиански и испански го даряват и с незабравимия шанс да отрази две неточно спортни, а световни събития. Едното е погребението на папа Йоан Павел II, а другото – атентата на мадридската гара Аточа, в който има и загинали българи. “Тези две събития ме научиха на много в професионален и в чисто човешки план. Сблъсъкът със световната скръб по един лидер в планетарен мащаб, както и чисто човешките трагедии на българи, напуснали родината в търсене на по-добър живот, ме накараха да преоценя много неща”, спомня си Павката тези две “изневери” на спортната журналистика.
Веднъж се опитва за кратко да “изневери” и на “24 часа” –
през 2003 г.
приема офертата
на БНТ
да стане част от спортния отдел. “Изкарах точно 25 дни и разбрах, че не е за мен. Звъннах на шефа си в “24 часа” Еди Папазян, пихме кафе и се върнах. Приеха ме, все едно съм бил в отпуск”, разказва Колев. Все пак за времето в телевизията репортерства и коментира няколко мача, а веднъж дори води студиото за вечното дерби “Левски” – ЦСКА.
Все пак през 2008 г. решава да търси нови предизвикателства и не след дълго се оказва в БФС – първо като пресаташе, после като директор по комуникациите, а накрая и като заместник изпълнителен директор. Отначало част от феновете и специалистите, особено близките до ЦСКА, приемаха назначението му на нож, но се оказа, че Павката умее изключително умело да неутрализира клубните си пристрастия. Работеше абсолютно по един и същи начин както с левскаря Мъри Стоилов, така и с “червения” Любо Пенев, с бившия наставник на “Лудогорец” Ивайло Петев и с носителя на “Златната топка” Лотар Матеус.
В крайна сметка на президента на БФС Боби Михайлов му стана ясно, че няма смисъл да пропилява потенциала на Колев, като го държи само на медийния фронт. Голямото предизвикателство беше европейското първенство за юноши през 2015 г., чийто домакин бе България. “Тогава разбрах какво уникално напрежение изисква една подобна кандидатура. Радвам се, дори се гордея, че екипът ни получи
само похвали
и отлична оценка
от УЕФА”,
връща лентата три години назад Павката.
В личен план той е щастлив баща на три дъщери – Миа на 17 г. и Антоанета – на 14, които са от първата му съпруга Адриана, с която се запознава именно в “24 часа” – тя е репортер в отдел “Оживление”. Третата е Мира – на 4 години и половина, е от жената, която е сега до него и го подкрепя във всичко. Деница е завършила социология в Софийския университет, но в момента се занимава с мода и онлайн търговия.
Българският футбол предизвиква разнопосочни мнения. Именно затова чак странно изглежда пълното одобрение, които предизвика новината за назначението на Павел Колев за изпълнителен директор на “Левски”. Дори цесекари признаха, че това е един от най-модерно мислещите хора у нас в тази област. Затова левскарите вече подготвят свой вариант на популярната песен, която пееха английските фенове по време на световното в Русия това лято: It’s coming home, it’s coming, Pavel Kolev’s coming home.
