Димитър Стоянович е едно от най-популярните лица на БНТ. Той е водещ на предаването „Култура.БГ“. Освен това е и сценарист. Внукът на един от основателите на Левски – д-р Петър Стоянович – Димитър Стоянович разкри пред „Мач Телеграф“ доста интересни истории, свързани с клуба. Той сподели коя победа му е любима и кои са най-важните ходове, които д-р Стоянович е направил за любовта на милиони българи.
– Г-н Стоянович, как се запалихте по Левски? По наследство или някаква друга линия?
– Честно казано, винаги съм бил запален по наследствена линия към Левски. Израснал съм в дом, където дядо ми, когато е имало мач на Левски, се затварял в тъмна стая и не искал да чува нищо, защото е бил в прединфарктно състояние. След като свършвал мачът, особено международните или със Славия или ЦСКА, излизал да пита как е завършил. Не издържал психически. Много се вълнувал. Куп легенди на отбора идвали вкъщи до кончината му. Имало и играчи от по-младите поколения. Гунди бил редовен гост в къщата ни. Големите имена от 60-те и 70-те.
– Имате ли любим спомен с отбора?
– Те са много. Докато бях в гимназията, не съм пропускал мач на Левски. Баба ми дори ме е водила на стадиона. Все пак дядо е сред най-дълго управлявалите клуба в исторически план.
– Каква е причината сега да не следите така отблизо Левски?
– През годините много неща се промениха и се случиха различни процеси, а част от тях дори отвратителни. В Левски влязоха сили, които мен дълбоко ме отвращаваха и не ми харесват до ден днешен. Настъпи едно вътрешно отвращение към политическите процеси около клуба. Иначе Левски е велик и ща надживее всички нас. Искрено се надявам, че ща навлезе в една проекция такава, каквато е била навремето. С чистота, любов и пълна прозрачност, която е абсолютно посветена на феновете и хората. Посветена на вълнението, а не на комерсиалния интерес, който често унищожава голямата идея. Левски в над всички!
– Имате ли любим мач и любим играч?
– Много са ми любимите играчи, които са носили синята фланелка. Любим мач ми е този срещу Глазгоу Рейнджърс, когато Николай Тодоров – Кайзера отбеляза невероятен гол за 2:1 в последната минута. Велик мач! Бил съм и на големи загуби. ЦСКА ни победи с 5:0, когато Христо Стоичков отбеляза четири попадения. Това беше голям потрес за мен, но е част от историята. Присъствах и на паметното 7:1! Много са мачовете, които ще помня.
– Запознат ли сте с някои интересни истории от времената, когато дядо ви д-р Петър Стоянович е бил футболист, а след това и председател на клуба?
– Това е част от семейната история. Запознат съм с много неща. Как се завръщат от чужбина и основават отбора. След това отиват до един на фронта. Включително и д-р Стоянович е там и е ранен. След това възстановява клуба. Много са интересните неща. Това е една легенда. После идват и първите пътешествия, както и първите чуждестранни съперници, които гостуват в България. Тогава всички са били много интелигентни хора. По-различни от представата ни за сегашните спортисти. Интелектуалното и спортът не са си пречили.
– Каква е съдбата на д-р Петър Стоянович след 9 септември 1944 година?
– Историята на всички стари семейства е сходна. Независимо дали са възрожденски, или принадлежат към Третото българско царство. Д-р Петър Стоянович е съден от Народен съд. Не е свързано с Левски, а с измислено обвинение за шпионаж. Той е оправдан, но лежи и е подложен на страшни мъчения много дълго време. Една
изключително гнусна история, която засяга мнозина в България. Това е унищожението на стария елит. Изтръгват го от любимия Левски. Практически клубът е унищожен. Настъпва период на одържавяване на един отбор, който е създаден изцяло с любов и собствени средства. Още ги има куфарите от дарения за създаването на стадиона (б.р. старото игрище „Левски“). Всичко тогава е направено доброволно със сърце.
– Какъв трябва да бъде моделът на управление и трябва ли да бъде на привържениците?
– Не мога да кажа. Времената са изключително различни. Държавата и светът са различни. Смятам, че има много възможности Левски да се управлява чисто и от смислена обществена група, която ако има онзи акъл – на първооснователите, няма да има никакъв проблем да се справи. Не бива да има задни мисли, а просто повече ентусиазъм. Черните фигури и пари трябва да останат извън клуба. Максимално да се избегне това. Да, това може да стане. Ако наистина този клуб е това, което искаме да бъде. Една европейска институция. Най-идеалният вариант е да се върнат романтичните времена. Защо да не помечтаем в крайна сметка?!
– Какво ви е мнението за модела „бащица“?
– Този модел е въведен изцяло от социализма. Този модел е грешен и вреден. Води до много тежки лични интереси. Често те не са докрай чисти и мисля, че „бащицата“ не само в спорта, а и в политиката, е грешен модел. Почитател съм на демократичното управление с ясни принципи.
– Губи ли Левски идентичността си при модела „бащица“?
– Левски е отбор на хората. Когато хората не участват и сами не се грижат за своята „градинка“, то тя запустява. Няма кой да дойде и да ти прекопае лозето, ако ти сам не се погрижиш за него. Затова смятам, че участието на добронамерените хора, които са истински почитатели на отбора, е един съвършен вариант.
– Кое е най-значимото и важно нещо, което д-р Петър Стоянович в направил за Левски?
– Много са нещата. Трябва да има доста ограмотителни сесии за богатата и много интересна история на Левски. Трудно е възстановяването на отбора след Първата световна война. Неговият разцвет, привличането на западните европейски специалисти, които влизат и променят отбора. Създаването на елитната футболна лига. Огромни заслуги има отново д-р Петър Стоянович, за да стане това факт. Построяването на първия стадион с помощта на един от тогавашните благодетели на Левски – Иван Карадочев. Малцина хора знаят тези неща. Тогава са давали всичко, което могат за страстта си – Левски. Първото излизане в чужбина също е благодарение на д-р Стоянович.
– Вярвате ли, че левскарската общност отново ще бъде обединена?
– Много се надявам това да се случи, но зависи от много различни фактори. Най-вече от самата левскарска общност, която трябва между различните фракции да намери общ език и път. Всички тези хора обичат този клуб с всичките му проблеми. Обединението е единственият начин за щастлива развръзка.
– Как гледате на отбори като Лудогорец, които нямат традициите и историята на Левски, но с правилна политика и финансиране постигат резултати?
– Парите са много важни в спорта днес. Не гледам лошо на отбори като Лудогорец. През годините е имало много такива клубове, които са идвали и са си отивали. В крайна сметка дават една по-сериозна конкурентна среда, а това в добре за Левски. Не знам какво ще е тяхното бъдеще, а и слабо ме интересува. Но такива клубове са важни, за да бъде моят отбор в добра форма и да има сериозни противници. Като искаш да си силен, ще играеш със силните и ще ги побеждаваш.
– През тази година ще излезе и дългоочакваният филм „Гунди – Легенда за любовта“. Какви са ви очакванията за него?
– Кадрите, които съм гледал, са обещаващи. Заснети са с изключително майсторство и голямо уважение към личността Георги Аспарухов, както и към семейството. Виждам много хубави идеи и е сниман в една стилистика, която е подходяща за епохата. Стискам палци всичко да е наред. Очакванията ми са добри. Това е първият сериозен футболен филм, който е правен в България. От сърце желая успех на всички.
– Може ли да се превърне в един от най-гледаните филми за годината у нас?
– Да! Заради всички фенове, които застават зад този филм. Важното е да е хубав филм и разказ. Това е една прекрасна история за един прекрасен човек!
