Доскорошният старши треньор на Лудогорец Валдас Дамбраускас даде обширно интервю в родината си Литва за 15min.lt. „Тема Спорт“ публикува част от него.
Г-н Дамбраускас, как бихте описали престоя си в България?
– Като много хубаво и позитивно време. Отиването ми там беше риск, но исках да се издигна на по-високо ниво – да печеля титли, да играя в Шампионската лига или Лига Европа. Преживях всичко това. Сега мнозина ми казват, че е бил отрицателен период, но ми се струва, че е точно обратното. Бюджетът беше много по-висок, отколкото в клубовете, в които работех преди. Наистина много добри уроци, емоции, преживявания. Работата във футбола се оценява от това, което научаваш, а аз научих наистина много. Като отрицателни резултати могат да се споменат само два или три мача.
Как приехте уволнението си?
– Беше малко неочаквано, защото говорихме за дългосрочни цели, бъдещето, тренировъчния лагер, наближаващия зимен трансферен прозорец. Все пак достигнахме до плейофната фаза на Шампионската лига и оттам влязохме директно в групите на Лига Европа. Разбира се, основната цел бе Шампионската лига, но ако някой беше казал преди сезона, че ще бъдем в плейофната фаза, всички в клуба щяха да приемат този сценарий. Разбира се, аз, играчите и всички останали искахме повече, но това беше първият път от пет години, в който тимът достига до плейофите. Все пак в последните години Лудогорец редовно играе в групите на Лига Европа и не може да се качи на най-голяма сцена, значи нямаше големи гаранции. Все пак с моето идване успяхме да стабилизираме отбора. В клуба имаше преходен период. Моята задача беше да реформирам отбора. Голяма част от футболистите за първи път играеха плейофи, за първи път спечелиха титла и Суперкупа. Всичко това отнема време. Когато влязохме в групите на Лига Европа, бяхме на височко ниво, но дойде септември и паузата за националните отбори. 9-10 играчи заминават да играят за страните си и остават да тренират само 8-9, получават се и контузии. През това време и аз отпаднах заради COVID-19. Отбор без старши треньор не е същият отбор. Две седмици лежах в леглото, три дни работих с тима и на четвъртия дойде мачът с Цървена звезда. Може би имаше липса на време да бъда с отбора, да го усетя. След загубата на собствениците вероятно им липсваше търпение. От една страна, беше неочаквано, но от друга… Е, отиваш на всеки мач подготвен, че може да ти е последният. Ако погледнем динамиката, всяка година в клуба се сменят 3-4 треньори. Миналата година треньорът се смени след първия мач от груповата фаза на Лига Европа, тази година след втория. Няма голяма разлика.
При предишното ни интервю казахте, че „този клуб е като красива и скъпа кола, но трябва да я карам добре“. Сега може ли да се каже, че явно не сте я карали добре, или може би самият автомобил също е имал някакви ограничители?
– Философски може да се окаже по всякакъв начин. Да, този клуб е като красива кола, но е жива кола. Сядате в колата, има волан, педал на газта, скоростен лост, мигачи, съединител, гуми, каросерия. И в клуба е така – всяка част от него е жива. Искате да завиете, но мигачът ви казва: „Вижте, уморен съм, не искам да ме свързвате днес“ или „нямам настроение“, „не се чувствам добре“. Както и да е, всички в клуба бяха доволни от работата, от начина, по който напредвахме. Дори след уволнението, при прекратяване на договора, трябваше да се срещна и да поговорим – пак нямаше големи оплаквания. Единственото оплакване бе поражението от Цървена звезда. Без повече аргументи, решението трябва да се уважава. Но периодът, за който бях поканен, не може да се разглежда негативно. Когато дойдох в клуба, не бяхме сигурни, че ще спечелим българското първенство, имаше голям страх. Оставих отбора на първо място в шампионата и с добра голова разлика. Двата големи мача, които не успяха да се развият така, както искахме, бяха с Малмьо и Цървена звезда. И в двата ги нямаше лидерите на отбора.
