4 месеца – точно толкова изминаха, откакто Николай Костов застана на треньорския мостик на Левски за втори път в кариерата си. На 13 юни тази година ръководството доста изненадващо за журналисти и фенове обяви именно специалиста от Добрич за човека, който да се опита да влезе в големите обувки на Станимир Стоилов. За мястото бяха спрягани доста хора, най-много се шумеше около сърбина Саво Милошевич, и Костов бе останал някак си под радара. Този ход на мажоритарния собственик Наско Сираков, както и на членовете на Управителния съвет Даниел Боримиров и Христо Йовов, които също участваха в избора, бе приет с голям скептицизъм и повдигнати до краен предел вежди. От разстояние на времето обаче решението може да бъде определено като много добро.
На 21 юни, преди точно 115 дни, Костов даде и първата си пресконференция. „Схемата трябва да бъде такава, че отборът да побеждава. Няма да бъде каквато досега. Философията се променя малко. Необходимо е отборът да промени поведението си, когато владее топката. Трябва да доминираме на полето и да оказваме голямо напрежение върху нашите противници. Това ще бъде моя цел номер 1. Ние с футболистите трябва да извървим тежък път и да се справяме с трудностите. Нужно е с играта си да убеждаваме публиката да ни вярва. Аз знам, че съм подценяван, надявам се да бъда подкрепен“, заяви наставникът.
По време на подготовката отборът не бе толкова убедителен, но това бе разбираемо с оглед на факта, че си тръгна основен играч от халфовата линия, какъвто бе Филип Кръстев. Нови не идваха, наби се на очи желанието на треньора да вземе Георги Миланов, който обаче не се върна. Костов обаче заключи философски: „Като не можем да имаме тези футболисти, които харесваме, ще харесваме тези, които имаме“.
Официалният му дебют бе преди точно 91 дни – на 15 юли. На „Георги Аспарухов“ Левски прие ЦСКА 1948, а атмосферата бе повече от тягостна. Сектор Б бе обявил протест срещу собственика на клуба и още от самото начало част от привържениците скочиха срещу Наско Сираков, а други го бранеха. Публиката бе разединена, разменяха се реплики, а на терена сините загубиха с 1:2, като допуснаха обрат. Едва ли тогава мнозина са били тези, които са вярвали, че днес Костов още ще бъде треньор на Левски.
Малко след това наставникът получи нов удар, след като клубът продаде най-стабилния централен защитник – Ноа Сонко Сундберг, при това на Лудогорец. Тогава той обяви: „Беше ни симпатичен, сега ни е безразличен“. И с държанието си пред медиите показа, че се е променил доста в сравнение с първия си престой. Говореше убедено и уверено и успя да прехвърли това и на футболистите. Той успя да запали искрата, при това вкарвайки патриотична нотка с успеха над Шкупи в Скопие. С този мач наставникът изненада всички – първо, промени схемата заради ужасния терен, а вкара и характер в състава. Успехът в Северна Македония се оказа като трамплин и Левски се надскочи в Лигата на конференциите, докарвайки го до плейофи за влизане в групите срещу Айнтрахт. При това реваншът бе отворен – 11 минути преди края все още имаше равенство в общия резултат. Вярно, сините успяха да изненадат германците във Франкфурт само с това, че играха в жълто (б.а. – думи на треньора), но Костов и отборът показаха, че заедно могат да се променят и да вървят напред. Треньорът бързо захвърли в кошчето част от тактическите си планове, след като видя, че няма нужните изпълнители (б.а. – като това да кара бековете не да дублират крилата, а в противниковата половина да влизат във вътрешността на терена, като изпълняват и ролята на халфове).
Други хора обаче разви. Успя да наложи Асен Митков, който дори определи за ключов играч, заедно с Уелтън, Краев и Кордоба. Успя да извади от нафталина Джавад Ел Джемили, който в един период напълно оправдаваше доверието и даваше нещо по-нестандартно в предни позиции.
Треньорът обаче можеше да получи повече помощ от ръководството, което му постави за задача титлата. След игрите в ЛК треньорът също натърти, че ще преследва тази цел с новите. Но попълнения, с които да бъде гонен върхът, не пристигнаха. Дойдоха единствено дефанзивният халф Дарлан и офанзивният Хасими Фадига. Първият доста често в първенството е извън групата заради надвишената квота от 5-има играчи извън ЕС. Фадига пък е далеч от онова, което даваха Филип Кръстев или Георги Миланов на отбора. Въпреки това, Левски има изградена физиономия, действа агресивно, винаги се старае да доминира, държи доста по-дълго контрола на топката в сравнение с миналия сезон, когато футболът на тима бе по-директен. Понякога обаче зацикля в предни позиции, при това и срещу по-слаби съперници. А ако отборът не играе на върха на възможностите си и някой изневери, то се стига и до грешни стъпки, както бе срещу Локо Пд (1:2), Крумовград (2:2), Лудогорец (0:1) и ЦСКА-София (1:1). Защото е истина, че на състава определено липсва класа на определени позиции.
На 15 юли Николай Костов чуваше как трибуните на „Герена“ мощно скандират името на Станимир Стоилов. С работата си направи така, че от тях да чуе и собственото си. Наставникът определено успя да спре прожектирането на филма „Апокалипсис сега“, за който се бе настроила и синята, а и чуждата аудитория. И си спечели време да прокара идеите си. Трудното обаче идва. Розовият период приключи, 100-те дни толеранс изтекоха. Сега идва борбата за резултати! И за качване на едно ниво нагоре, което не е никак лека задача.
Янаки Димитров/ „Тема спорт“
