Един от най-титулуваните волейболни статистици Иван Ясенов се завръща в Тунис седем години, след като триумфира с пет трофея. В северноафриканската държава той ще бъде помощник-треньор в „отбора на сърцето си“, както той го нарича – Сфаксиен (Сфакс).
През изминалите месеци младият специалист се сблъсква с редица неволи, сред които и тежко прекаран COVID-19.
Иван даде специално интервю за BGvolleyball.com, в което разказва за преживяванията си покрай пандемията, подробностите около трансфера, амбициите на новия пост, който не е непознат за него и още…
-Завръщаш се в Тунис след дълго отсъствие, как се чувстваш?
-Чувствам се страхотно, с жажда за нови успехи.
-Как се стигна до трансфера ти именно в отбора, с който спечели пет трофея преди години?
-С мен се свърза Нуредин Хвайед, който преди 7 години бе най-опитният играч на този отбор, а сега е именно старши треньор.
-Кое наклони везните в полза на Сфаксиен?
-Светкавичната им организация и професионализъм, който проявиха към мен и за 2 дни подписах договор с тях преди да финализирам отношенията си с Ал-Ахли (Триполи), с който отбор водех преговор в този момент. Най-вече си спомних за прекрасните моменти, които преживях с този отбор.
-Неведнъж си казвал, че това е отборът на сърцето ти. С какво те спечели?
-Както казах отношение, професионализъм и настойчивостта на новия старши треньор и личен приятел както и част от играчите в отбора, с които съм приятел от онези години.
-Имал ли си предложения от други държави преди сезона?
-Да, от отбора ми в Ирак Газ Ал-Джанооб, и както споменах – вицешампиона на Либия Ал-Ахли (Триполи).
-Какви са амбициите ти с отбора вече като помощник-треньор?
-Да станем отново шампиони и спечелим всички купи.
-За теб това не е новост – в Ирак помагаше на селекционера Ала Калаф. Дори спечели титла като треньор.
-Да, така е! Един ден искам да бъда и аз старши треньор на отбор, който ми предостави такава възможност, за да докажа, че аз мога.
-Какви са най-ярките ти спомени от онези времена?
-Вижте, аз съм човек, който не познава сребърният медал, нямам второ място в своята професионална кариера и за мен всяка една купа и медал имат своята собствена история. Не обичам да си спомням за миналото, защото понякога се натъжавам. Живея в настоящето и искам да печеля, и да побеждаваме във всеки един мач (не мога да губя).
-Имал ли си проблеми при адаптацията в някакъв аспект?
-Не, никога, тъй като съм доста общителна личност и говоря три езика, които ми помагат за адаптацията.
-Кой пост повече ти допада – треньорският или този на скаутмен?
-И двата. Постигнах много като скаутмен-анализатор, а сега искам да постигам двойно повече успехи и като треньор.
-Как преминаха за теб последните месеци, откакто започна пандемията?
-Доста трудно! Първо ми прекратиха договора в Ирак поради затварянето на държавата и неясното бъдеще, след което се прибрах в България и не след дълго се заразих с Covid-19 и го прекарах доста тежко. Но като цяло вече съм добре, чувствам се страхотно, но гледам да не мисля за случилото се.
-Ако ти се отдаде възможност да бъдеш част отново от български отбор, би ли приел предложението?
-Изпробвах този вариант но за жалост не ми допадна (доста са факторите). На този етап не мисля, че България е вариант за мен, особено като скаутмен. Може би като треньор един ден!
