След известно отсъствие Красимир Балъков отново се завърна в българския клубен футбол. Изненада мнозина, поемайки борещия се за оцеляване Септември. Бала остава начело на столичния тим и във Втора лига, като в щаба му влязоха Красимир Петров, Георги Сърмов, Светлин Спасов и Армен Амбарцумян. Балъков говори специално за „Тема Спорт“ за новото си предизвикателство, както и за всичко актуално, случващо се в българския футбол.
Г-н Балъков, изненадващо се появихте начело на Септември. Какво ви накара да се захванете отново с български клубен футбол?
– Не сте само вие изненадани, доста хора бяха. Дълго време в българския футбол се говори, че националният отбор няма резултати години наред. Септември е един от клубовете, които залагат на млади български футболисти. Аз поех отбора 5-6 мача преди края на първенството, опитахме се да запазим мястото в елита, но за съжаление не можахме. Хората, които се занимават с клуба, са всеотдайни, отдадени на идеята да изкарват млади и талантливи български играчи. В Септември има интересна футболна философия. На мен това ми хареса, усетих за 5 мача, че има доста потенциал в момчетата, с които работих и с които ще работя през новия сезон. Тук постоянно отдолу идват по трима-четирима, които трябва да се интегрират при мъжете. Говорихме, обсъдихме идеите и заедно с ръководството стигнахме до единомислие. И се надявам да можем да помогнем на българския футбол.
Втора лига няма ли да е ниска топка за Красимир Балъков?
– Няма ниска топка за човек, който обича футбола. Винаги съм имал цели. Една от моите в Септември е да развиваме младите български таланти, а другата, разбира се, е да влезем в Първа лига. И един ден тези играчи да носят фланелката на националния отбор, това ще ме направи щастлив.
Вие самият имате школа в Германия. Понеже говорим за подрастващи, къде бърка българският футбол в прехода между младежките формации и мъжкия отбор?
– Много малко отбори залагат на млади футболисти. Другото е, че няма време. Доста отбори искат бързи резултати и вземат опитни чужденци, за да ги докарат дотам. Пропуснали сме много време, за да променим развитието на младите. Те не са физически подготвени. Технически може да са грамотни, но физически проблемът е много голям. Кондиционната подготовка изисква много разходи – и като възстановителни процедури, и като натоварване, и като хранителен режим. В българския футбол за такива неща много малко се дават средства. И няма как да осъществиш този процес на работа в детско-юношеския футбол, за да осъществиш израстването на физически добре подготвен играч. Това е основен проблем, че нямаме физиката за мъжкия футбол. Тактиката и техническите умения идват от треньорите. Септември има добра основа – футболисти от клуба са захранвали и Левски, и ЦСКА.
Изгледали сте мачовете с Литва и Сърбия. С какви впечатления останахте?
– Жалкото е, че не можахме да спечелим поне един от тези два мача. На фона на действителността ни отборът се справи добре, особено срещу Сърбия – много сериозен отбор. На нас ни трябва победа, трябват ни 2-3 мача за самочувствие. Много е важно за отбора. Посоката е ясна – налагане на млади играчи. Според мен малко късничко повикаха Чочев, защото той можеше да помогне и в други мачове. Само това не ми беше много ясно. Треньорите си имат виждания, но трябва да се продължава по този път. Няма друг.
Може би единственото притеснително е, че няма ясно откроена единайсеторка. Сменят се по 5-6 футболисти на мач.
– Вижте, като имаш мачове през три дни, няма как да играят едни и същи хора. Дори Германия и другите отбори правят ротации. Ние нямаме толкова футболисти, които други нации имат. Това си е решение на треньорското ръководство. На практика нямаме вече шанс да се класираме, така че отборът ще бъде обиграван. Имаме 22-30 футболисти, на тях трябва да се залага.
Какво е мнението ви за Кръстаич в тази връзка?
– Има ясна и точна линия. Това е нещо, което заслужава уважение в един треньор. Ние в България винаги намираме някакви грешки, неправилни неща. Той си има визия и философия. Футболният съюз трябва да си вземе решение – ако са доволни от него, оставят го. Ако ли не – сменят го. Вече не можем да гледаме нещата само като победа или загуба. Това е било, когато играехме ние и отборът можеше да победи всеки. Можеше и да загуби. Сега няма този вариант – да можеш да спечелиш всеки един мач. Има го другото – можеш да загубиш всяка една среща, защото нямаш основа. Сега я градим. Едно е да анализираш треньорски щаб, който прави основата, и такъв, който има готов отбор. Сега, който и да дойде, трябва да бъде анализиран по начина на изграждане на този тим. А Кръстаич не си е сменил мнението досега. Не смятам, че футболният съюз ще смени треньор, който е тръгнал да гради.
Поглед към вътрешното първенство. ЦСКА държеше титлата в ръцете си, защо не успя тимът да детронира Лудогорец?
– За мен малшанс. ЦСКА беше много близо до титлата, направо я бяха взели. Когато в продълженията на мача получаваш дузпа и я изпускаш, никой не може да ти е виновен. Само ти. ЦСКА подари титлата на Лудогорец, макар че шампионите се биха до край за нея. Първенството беше направено интересно от ЦСКА 1948. Те направиха равен и дадоха шанс за титлата на ЦСКА. След това завършиха 1:1 на „Армията“ и пак върнаха нещата в изходна позиция. Интересна роля играха ЦСКА 1948 и заслужено завършиха трети. Сега борбата става още по-интересна, защото имаме още един кон в надпреварата между Лудогорец, ЦСКА и Левски.
В добри отношения сте с Гриша Ганчев, имаше ли вариант да поемете ЦСКА?
– Имало е, но по една или друга причина сме се разминавали. В момента тимът има много добър треньор – Саша Илич, който пасна и като манталитет, и като познания, и като качество. Извади максималното от това, с което разполагаше. Да имаш шанс да вземеш титлата до последния кръг – това е изцяло негова заслуга и на неговия щаб.
Не трябва ли повече качество в състава, г-н Балъков?
– Не само на тях. На Лудогорец също им трябва, на ЦСКА 1948, на Левски. Всички имат нужда от още качество, за да върви първенството напред и да имаме добри резултати в европейските турнири.
Преди време признахте, че сте имали вариант да станете спортен министър. Към днешна дата как ви звучи нещо подобно?
– Още тогава съм го казал, имах 2 запитвания за този пост. Наясно съм със себе си – какво мога и какво искам. Това не е позиция за мен. От една страна, много бих искал на този пост да застане някой по-деен, разчупен и агресивен, който да обича спорта и футбола. Дано Димитър Илиев да отговаря на тези изисквания. На Балканите България е страната, която отделя най-малък бюджет за спорт. А за футбола никакъв. Това, че се построи стадионът на Ботев и се завършва този на Локомотив Пловдив, е много добре, но това не е държавна спортна политика. Всичко се решава индивидуално. За пример като държавна политика по отношение на спорта може да дадем Унгария. Милиарди се инвестираха в спортни бази и стадиони. Тук е ролята на министъра да бъде активен, дори агресивен за промяна на отношението към спорта и за увеличаване на отпуснатия бюджет от държавата. От всички министерства спортното е най-занемарено. Имам чувството, че това министерство не функционира, както би трябвало. Моето желание е активността на спортния министър да е много по-голяма и той да получи подкрепа от всички ръководители на федерации и деятели. Нищо друго. Абсолютен факт е, че спортът в България изобщо не е на почит и не е приоритет. Ако погледнем в Хърватска какво става, в Албания, в други държави… Какви бюджети се отделят за спорт… Да не говорим какво се случва в такива като Швейцария и Австрия.
Аз не виждам как това ще се промени с оглед на настоящата политическа ситуация.
– Дай Боже, да имаме някакво що-годе стабилно правителство в следващите 1-2 години, за да може да се изисква и от тези политици, които не могат да се разберат 2 години кой да води държавата. Това е нужно, за да може да се изисква да се обърне по-голямо внимание на спортната политика.
Все пак построиха стадион „Христо Ботев“ в Пловдив.
– Да, това обаче не е държавна политика. Това, че построиха стадион в Пловдив, е прекрасно. Но може ли да ми кажете защо не се построи стадион във Велико Търново, в Бургас, във Варна?
Предполагам, че в Пловдив има повече гласоподаватели.
– Чакайте сега, ние предизборна кампания ли правим, или помагаме на спорта? Обяснявате ми нещо, което е свързано с предизборните кампании на политиците.
Аз така го виждам.
– И аз така го виждам, но ние говорим за държавна спортна политика във футбола. Всичко се прави на парче. Хубавото е, че все пак нещо се прави. Това не е пътят, по който трябва да тръгнем. Трябва най-накрая да има концепция за спорта, за 10, за 20 години. Но да се знае, че има нещо. Фактите при нас са, че минимални проценти от държавния бюджет отиват за спорт.
