В отиващата си седмица Левски официално се раздели с Боян Йоргачевич. Оценките за него са противоречиви, но със сигурност той бе много важна фигура в отбора в последните 30 месеца. Самият факт, че този период е сравнително дълъг, а и малко чужденци са се задържали толкова време на „Герена“ е достатъчен повод да се даде една по-цялостна оценка за представянето на сърбина под рамката на вратата на „сините“. Както спортно-техническа, така и морална.
Разбира се, най-важно от всичко си остават изявите на терена. В това отношение Йоргачевич
заслужава много повече добри думи, отколкото критика.
Няма мач, за който да се каже, че Левски е загубил заради него. Ако погледнем първо дербитата, на очи се набиват три по-сериозни грешки, но за тях вината не е изцяло негова. На финала за Купата срещу Черно море той изпрати една топка в тъч, но трябваше да го направи по-дълбоко в половината на съперника. Тук обаче по-голямата част от вината е на хората пред него, които позволиха след изпълнението на въпросното странично хвърляне Георги Божилов и Бакари да ги надиграят. И то без топката да падне на земята във финалната фаза на атаката. Веднъж Йоргачевич допусна и гол от фаул срещу Лудогорец на „Герена“, отбелязан от Кешерю. Двубоят тогава завърши 1:1. Ударът беше във вратарския ъгъл, но бе твърде силен и точен, а и отблизо. Вина за този гол имаше и Божидар Краев, който направи ненужно нарушение, след което се стигна до гола. Стигаме и до миналия сезон, когато Йоргачевич сгреши, за да дойде изравнителния гол на ЦСКА-София. Тогава той се забави и позволи на Преслав Йорданов да го изпревари, след което се стигна до дузпа. Съвсем отделен въпрос е имаше ли нарушение или не, като доста хора бяха на мнение, че такава нямаше. Оставяме това настрана, но е факт, че сърбинът закъсня. Но е истина и това, че и други двама защитници пред него сбъркаха като позволиха да се стигне до подаването, което Йоргачевич закъсня да пресече.
Извън тези три неточности, Йоргачевич направи един куп блестящи изяви под „синята“ рамка. Тук е мястото да припомним някои отделни епизоди от неговата игра , които може би са позабравени, но бяха много важни. При победата на Левски на „Тича“ с 2:0 срещу Черно море през февруари 2016-а той направи спасяване, на което всеки вратар в света би завидял. Тогава на 5-6 метра от голлинията Курьор изстреля много мощен шут, но сърбинът реагира блестящо и успя да отбие в корнер. Така запази както суха мрежата си, така и победата на отбора си. Йоргачевич предотврати и два изключително големи позора, които се задаваха за Левски насред „Герена“. През 2015-а, „сините“ останаха в долната шестица на „А“ група, след като ЦСКА благосклонно подари трите точки на Ботев в последния кръг на редовния сезон. В първия кръг от плейофите в долната шестица Левски посрещна Хасково на „Герена“. И бе надигран и напът да загуби изключително позорно. Със сигурност Хасково щеше да стане най-слабият отбор, тръгвал си с победа от стадион „Георги Аспарухов“. Левски се добра до 1:1, но в последните минути Йоргачевич спаси три 100-процентови положения. Предотврати поражение и от Пирин през есента на същата година. Двубоят на „Герена“ завърши 0:0. В 85-ата минута сръбският страж блестящо отрази дузпа на Маркиньос, която ако бе реализирана, „загубата си зрееше. Йоргачевич изигра и силни мачове срещу Лудогорец. Опази мрежата си суха в двата полуфинала за Купата през 2015-а. Направи невероятен мач и през миналата есен в Разград. Тогава благодарение на многото му спасявания резултатът дълго време стоя 0:1 за Левски, но накрая след груби грешки на защитниците „сините“ паднаха с 1:2. Направи отлични мачове и с Марибор в Европа, където спаси дузпа и допусна само едно попадение (без да е виновен), но и тогава, както в много други години в евротурнирите, шансът обърна гръб на Левски.
Сърбинът ще остане в историята, като вратарят пазил в най-много поредни шампионатни мача на Левски – 56, включително и трите анулирани с Литекс. Това е с един повече от предишния водач Пламен Илиев. Показателите му по отношение на сухите мрежи, допуснатите голове и средния брой минути, на които пуска попадения, също са повече от добри.
Могат да се дадат и още примери за отлични изяви на Йоргачевич, но и тези са достатъчни. Без никакво съмнение
от Георги Петков насам Левски не е имал по-добър вратар
от сърбина. И в момента също няма поне толкова класен в отбора. Преотстъпеният във Враца Ники Кръстев, Александър Любенов, а дори и капитанът, който вече удари 30-те – Митрев все още има накъде да растат. За момента и тримата са под нивото на Йоргачевич. Това е истината. А това, че е сърбин и не е „наше момче“ от школата, не бива да му го броим като недостатък. Но нали затова се говори непрекъснато,
че от чужденците се иска качество.
Когато при тях класата я има, а при нашенците е на по-ниско ниво, не бива само заради националността да се толерира българина. А иначе няма по-хубаво от това, ако може да има и 11 юноши на Левски в титулярния състав. За гранд като „сините“ обаче класата трябва да е определяща, а не школата.
И накрая ще се спрем малко и на човека Боян Йоргачевич. Тези, които не го харесват наблягат не толкова на спортно-техническите му качества, а на това, че се подмазвал на феновете. Най-вече заради ритуала с шалчето и шишенцето със светената вода, което си слагаше малко зад голлинията. При условие, че го е правил и в предишните си отбори, можем да приемем, че това си е просто един негов ритуал. По отношение на другите му изяви, не смятам, че се е „мазнел“ прекалено много на феновете. Ако направим един паралел с лагера на вечния съперник, тогава какво да се каже за Стойчо Младенов, който след всеки мач, докато беше треньор на отбора, казваше, че публиката на ЦСКА е невероятна, най-великата и флиртуваше с нея. И колко пъти говореше за емблемата, за фланелката, за червените сърца и почти нищо спортно-техническо. При Йоргачевич обясненията в любов към публиката бяха далеч по-умерени. Но даже и да приемем, че са по-големи, това не винаги значи, че са лицемерни. Едва ли можем да му проникнем в душата и да видим. А ако гледаме действията му, не се вижда разминаване между думи и дела.
Със сигурност Боян Йоргачевич не е легенда на Левски и не може да се нареди сред най-големите имена в историята на клуба. Но пък беше част от него в много трудни времена, не го предаде никога, както са правили други легенди. И в крайна сметка винаги се раздаваше, в повечето пъти успешно. Може би привържениците на отбора оцениха тъкмо това и му организираха тържествено изпращане. Така че той ще си остане за историята, като пример за един от добрите чужденци играли на „Герена“. И едва ли фоновете биха имали нещо против скоро Левски да си намери своя нов Йоргачевич. Може и да няма „ич“ в края на името, но поне да е със същите спортно-технически качества.
Източник: Здравко Гюров/ „Меридиан мач“
Харесай Фейсбук страницата на KotaSport.com ТУК
