Спортът в България има нов министър – два месеца ще управлява проф. Даниела Дашева. Преди да предаде щафетата на служебната власт Красен Кралев подписа договорите за финансиране на федерациите за 2017 г.
Едно от големите реформи, с които се захвана в мандата си Кралев, беше именно субсидията на спортовете. Той премахна неравнопоставеността между олимпийските и неолимпийските спортове, като обясни неведнъж, че финансирането на българските спортни федерации с публични средства зависи от техните успехи, броя на спортните клубове, които са техни членове, и броя на картотекираните им спортисти, а успехите на международната сцена ще си кореспондират и със социалното значение на дадения спорт. Реформата започна добре, но не намери очакваната промяна през 2017 г.
През двете години на властта си Кралев отряза немалък брой федерации от финансиране, което може да се отчете като правилна стъпка. Включи в държавната субсидия футбола, като детско-юношеското развитие на Царя получи министерска подкрепа за първи път от 20 г. насам.
Но спазиха ли се предварително заложените приоритети при разпределението на средствата за федерациите? Нека започнем с анализ спортовете с успехи на международната сцена и тези, които са социалнозначими.
По втория показател веднага напред излизат леката атлетика, плуването, спортната гимнастика, както и основните спортни игри – волейбол и баскетбол. Разбира се, може да се добавят още няколко, но по-горе изброените са основите спортове и според значимост в олимпийската програма.
Разглеждайки показателя, който разглежда успехите би трябвало да вземем предвид първо класирането от Олимпийските игри в Рио. Медали там за България спечелиха три спорта – леката атлетика (сребро на Мирела Демирева), борбата (бронз на Елица Янкова) и художествената гимнастика (бронз за ансамбъла). И трите спорта имаха и класирания в Топ 8 в Рио, което веднага ги иизстрелва в челото на държавната субсидия. Като добавим и обществното значение логиката извежда леката атлетика като спорта, който трябва да получи най-високо финансиране. Но Царицата е на шеста позиция с 1 410 000 лв. Борбата е шампион с 3 млн. лв. Художествената гимнастика е четвърта с 1 695 229 лв. Волейболът, който нямаше участие в Рио, и боксът, чиито представители загубиха първите си мачове на бразилкса земя, са в Топ 3 със съответно 2 200 000 лв. и 1 800 000 лв. На пета позиция са ските – 1 550 000 лв.
Леката атлетика изпрати една от най-успешните си години в последното десетилетие с три медала от европейско първенство и дузина финали от всички големи първенства за 2016 г. (световно първенство в зала, еврошампионат и Олимпийски игри). Борбата, която е с клубове доближаващ се до броя на тези в атлетиката, обаче ще получи два пъти повече средства от Царицата. За огромната разлика реформаторското мислене на екипа на Кралев се обоснова с това, че борбата е представила отличен проект за развитие на спорта сред подрастващите.
Боксът имаше своите успехи през изминалата година, но пак е трудна обосновката защо превъзхожда по финанси леката атлетика и художествената гимнастика, също претендирщи за сериозен международен принос.
850 000 лв. ще бъде субсидията за федерацията по вдигане на щанги. Спортът, който не участва на Олимпийските игри заради наказание, наложено за допинг провинения. Тежкоатлетите участваха на европейски и световни първенства, но пък взимат 100 000 лв. повече от федерацията по плувни спортове.
Със общо 750 000 лв. ще се издържат плуването, скоковете във вода, синхронното плуване, плуване в открити води. Плуването е спорт, който няма шампион от големи първенства през 2016 г., но има вицешампион на континета за юноши и шест човека с олимпийски нормативи, както и финали на европейско първенство за мъже и жени. Плуването е един от спортовете, които имат най-сериозна конкуренция поради причината, че почти всяка държава по света развива един от основополагащите спортове. Конкуренция, която дори не може да се сравни с тази във вдигането на тежести, борбата и бокса, например. Спорт, който има и сериозна нужда да поддържа база за ежедневната си практика.
Двойно над плувния бюджет е сумарният на бойните спортове, повечето от които дори не са олимпийски дисциплини – таекуон-до WTF – 400 000 лв., кик бокс и муай тай – 370 000 лв., таекуон-до ITF – 230 000 лв., шотокан карате – 150 000 лв., самбо – 146 803 лв., киокушин – 120 000 лв., ММА – 120 000 лв. Широкият обхват на финасирането в тези спортове изнендващо надвишава финансовия еквивалент на основни спортове като спортната гимнастика (600 000 лв.) и баскетбола (800 000 лв.).
Шампионската програма
След Олимпийските игри Българска федерация по борба обяви плановете си за реформа в мъжката борба, от където се очакваха няколко медала. Една от промените е насочена към вътрешния календар и увеличение броя на състезателите, които се подготвят на национално ниво във всяка от категориите. Идеята е да бъдат създадени регионални центрове за подготовка и отбори от по 8 състезатели и треньор, които да представят центровете по региони и да участват всеки месец в двубои.
Федерацията започва и кампания за поставяне на тепихи в училищата, а известни борци от близкото минало ще привличат децата към този спорт.
Подобна реформа замислят и в Българска федерация по бокс.
Парите за футбола
За първи път Министерството на младежта и спорта финансира футбол. 1 200 000 лв. са отделени за Царя. Средставата са насочени по програма за развитие на детско-юношеския футбол. Сумата преди година беше 1 млн. лв.
Футболът обаче е единственият спорт у нас, който привлича успешно частния бизнес. Издръжката на професионалните клубове е да развиват и детска школа, а те имат спонсори и издръжка от продаваните ТВ-права.
Бившият министър Кралев не веднъж в изминалите две години обърна внимание, че чисто държавната издръжка в спорта ни е отживелица и трябва да се намерят начини да се привлекат парите на бизнеса.
Средства общо за дейност за 2017 година на българските спортни федерации:
Борба – 3 000 000 лева
Волейбол – 2 200 000
Бокс – 1 800 000
Художествена гимнастика – 1 695 229
Ски – 1 550 000
Лека атлетика – 1 410 000
Футбол – 1 200 000
Кану-каяк – 1 100 000
Биатлон – 1 100 000
Вдигане на тежести – 850 000
Баскетбол – 800 000
Стрелкови съюз – 770 000
Кънки – 765 128
Плувни спортове – 750 000
Джудо – 700 000
Тенис – 700 000
Гребане – 690 000
Спортна гимнастика – 600 000
Бадминтон – 585 200
Таекуон-до WTF – 400 000
Кик бокс и муай тай – 370 000
Конен спорт – 300 000
Фехтовка – 297 000
Модерен петобой – 290 000
Таекуон-до ITF 230 000
Скокове батут 200 000
Хандбал 200 000
Ориентиране 200 000
Тенис на маса 175 000
Ветроходство 150 000
Шотокан карате 150 000
Самбо 146 803
Киокушин 120 000
ММА 120 000
Спортна акробатика 100 000
Сумо 100 000
Стрелба с лък 100 000
Катерене и алпинизъм 100 000
Канадска борба 100 000
Съюз аеробика 90 000
Хокей на трева 75 000
Шейни 82 640
Кърлинг 30 000
Хокей на лед 20 000
Материалът е публикуван в списание „Икономист“
Автор – Яна Касова
