Разнопосочни са мненията за това колко успешен спорт е футболът у нас в последните години. Дали националите печелят, или губят мачовете си обаче няма особено значение към интереса на бизнес и публика към най-привлекателната игра в света. Футболът привлича най-лесно спонсори, което води до завидни финасови постъпления към банковите сметки на играчите. На българските спортни терени футболистите са сред малцината, които имат привилегията да получават финасов стимул само при повиквателна за първия ни тим.
Не само въпрос на чест
Всяка покана от националния селекционер дава и 1000 евро бонус за футболист. Премията е за мач и се получава независимо дали футболистът играе в срещата, за която е повикан, или не. Така ако турът на националите включва два мача на повиквателна, то всеки от тях ще получи по 2000 евро. Мач в чужбина гарантира и по 50 евро командировъчни на ден. До преди няколко лета дори регламентът предвиждаше по 1500 евро за футболист при покана за престижно място в националния отбор.
Премиите за победи и класирания на дадени първенства са в отделна графа. Парите, които гарантира повиквателната за първия тим, е доста ниска ставка, ако трябва да се сравни с месечните заплати, които играчите получават на клубно ниво.
Никой обаче не може да упрекне футболната ни централа, че се харчи солено по националите си, които вече записаха три загуби в световната квалификация, последната от които беше като гост от Беларус (1:2) преди десет дни. Но БФС не е на издръжка на държавата и може да осигури лукс към играчите си.
Друг спорт, който може да си позволи да даде „стартови” пари за лидерите на отбора си е тенис федерацията. За „Купа Дейвис” най-добрите ни „ракети” сключват индивидуални договори с българската федерация, в който освен задълженията са заложени и финансови параметри за участие на неофицилното световно отборно първенство. Премиите са конфиденциални. Разбира се, Григор Димитров може да има най-високи финансови претенции. Сумата е еднократна, а други бонуси при победи и класирания не се предвиждат.
Останалите български спортисти нямат финансови премии само при заслугата да се наричат национали.
Волейболната ни мъжка селекция не успя да се класира за финалите на Световната лига, въпреки че във Варна през миналия уикенд националите победиха олимпийския шампион Бразилия и световния – Полша. Но въпреки че волейболистите пълнят залите у нас, те не получават нищо за да облекат националната фланелка. Играчите обаче получават премия за всеки мач в Световната лига, осигурена от Международната федерация по волейбол. Загубата е равна на $300 на играч, а победата носи $800.
Подобно на волейболната международна федерация, така и лекоатлетическата има премии за най-високия си ранг състезания. Разликата идва в това, че атлетите трябва да се класират на определена позиция, за да заслужат и пари. Така например световната титла носи премия от $60 000, а бонус е предвиден за всеки състезател, класирал се до осмо място. Най-ниската ставка в индивидуалните дисциплини е равна на $4000. Първо място на всеки един от 12-те за сезон турнири от най-престижната комерсиална верига Диамантената лига носи $10 000, а в края на всеки сезон всеки атлет има шанс да завърши лятото с $50 000 като краен победител в дисциплината си.
В индивидуалните спортове, които изискват спаринг-подготовка, екстрата да си национал, е лагерната обстановка, която покрива пълен храноден и хотелско настаняване. Борците, например, обаче са почти целогодишно на сборове и състезания. Боксьорите се събират малко по-рядко.
Стипендии за месец
Наред с комерсиланите състезания, клубните заплати, премиите от българските и международни федерации спортистите на България имат и една солидна подкпрепа от Министерството на младежта и спорта. Програмата за развитие на спорта за високи постижени за 2017 г. регламентира месечни стипендии за спортисти с призови класирания – до шесто място на европейско и до осма позиция на световно първенство. Взависимост от възрастовата група заплатите варират между 700 лв. и 450 лв. Министерството не забравя и по-нискоразрядните спортисти, чиито резултати, обосновани в проектите на съответните федерации, могат да им носят месечни стипендии, но не по-високи от спортистите с класиране в съответствие с възрастовите групи.
В Бълагрия има прилични премии и за класиране в Топ 8 на големи първенства. Медалите от световни шампионати в олимпийските спортове носят чекове от страна на държавата от 50 000 лв. за злато, 35 000 лв. и 25 000 лв. съответно за сребро и бронз. Останалите позиции в осмицата са гарнирани със суми между 15 000 лв. и 5000 лв. Европейското злато е равнозначно на 20 000 лв., а при континентални успехи до шесто място държавата дава съответно 10 000 лв., 8 000 лв., 5 000 лв., 4 000 лв. и 3 000 лв. Неолимпийските спортове и дисциплини имат по-скромни облаги – само до трето място, като световната титла е оценена на 9000 лв., а европейската е с 2000 лв. по-малко.
Извън България
Примерът на политиката към футболните национали на България рядко е срещана по света. В пълна сила това важи за големите сили в спорта. Липсата на „стартови” премии за влизане в национален отбор е компенсирана обаче с добра спонсорска политика в дадената страна, или с други бонуси.
Пример са футболистите на Германия, които заслужиха рекордна премия за спечелването на четвъртата в историята на страната световна титла през 2014 г. Всеки играч от Бундестима тогава заработи бонус от 300 000 евро от Германския футболен съюз, който от своя страна заслужи и рекорден приход от ФИФА – $35 млн. за спечелената световна титла.
И все пак, изключения винаги има. Най-големите звезди на футбола подписват индивидуални договори за влизането им в националния тим на страната им. Какво съдържат контрактите на Меси и Роналдо обаче е добре пазена тайна. Спортисти от такъв ранг са обвързани и с богат арсенал спонсори, които също отвързват кесиите при игра на голям спортен форум.
Футболистите на Германия имат солидни премии за медали, но не така стоят нещата за останалите спортисти. Златният медал от Олимпийските игри от Рио в Гемрания беше оценен на $20 000. За пример в България тя беше с цена, определена от държавата, на 250 000 лв. Ясно е, че колкото повече потенциални шампиони има в един отбор, толкова повече намалява и стойността на бонусите. Така и премиите за злато в Рио в Сингапур и САЩ бяха несравними – $753 000 срещу $25 000.
Материалът е публикуван в списание „Икономист“
