Делио Роси вече взе сериозно да си играе с нервите на запалянковците на Левски, които са от категорията, искащи сравнително бързи успехи, или хайде, нека да ги наречем онази половина, която много й е писнало от липсата на трофеи. Тези, условно казано, 50 процента от публиката на сините онзи ден на „Герена“ наистина потрепериха, а накрая при ситуацията за дузпата за Локо Пловдив направо си отписаха две от трите точки, които бяха гарантирани до този момент.
Делио Роси обаче явно нямаше в плановете си момент, в който да покаже, че иска трите точки от този мач с цената на всичко. И изобщо като цяло той досега не е дал да се разбере, че е дошъл в Левски да брои точки, да печели титли и трофеи. Дори в мачовете за купата не си личи, че елиминирането на противника му е приоритет. Независимо от това какъв е мачът, кой е противник и къде се играе, Роси показва и на двете половини от публиката, че си следва своя план – първо да научи отбора да ходи, а след това да тича. Тоест италианецът не дава пет пари да угажда на една или друга група от фенове, на един или друг началник. Роси се оказва много сериозен инат, да не кажем, че е много особен твърдоглав чешит.
Ако специалистът искаше с цената на всичко трите точки с Локо Пловдив, в последните минути щеше да направи две смени, ако не за друго, то поне да спести време. Поне 99 процента от треньорите по света биха прибегнали до този ход, при положение че техният отбор е бил повече от едно полувреме с човек по-малко. В 88-ата минута се прави една смяна, печели се една минута и в 90-ата минута още една и ето ти го мача затворен. Вместо това отстрани на терена резервите на Левски се правеха, че загряват, но гледаха събитията на терена с притаен дъх, защото Локо Пловдив правеше опит да изравни и дори стигна до ситуация за дузпа, услужливо спестена от скандалния съдия Николай Йорданов.
От друга страна, след средата на второто полувреме Левски вече имаше нужда от свеж човек напред най-малкото, за да се спре мъката на трудно придвижващия се Габриел Обертан. Или пък след като се видя, че това не е денят на Буш, да се опита с Мапуку. За 10-15 минути все щеше да избяга един път от изнесената напред защита на Локо Пловдив и да затвори мача с втори гол. Но не би. Делио Роси искаше да си прави това, което е замислил като игрова концепция и постройка. Сигурно е тествал нещо при вариант с човек по-малко и изморени футболисти и не е искал да си прекъсва генерално начертаната линия. Има си нещо в главата и никакви точки не го интересуват. Прави си вътрешни ротации, променя постройката независимо какво пише на таблото като резултат и като минути до края, Роси не мърда от пътя. Нарочил си е вече кои стават и кои ще маха и изобщо не дава шанс на отписаните, каквото и ще да става, треньорът на сините не променя философията си.
Всичко това, разбира се, се харесва на тази половина от публиката, която е готова да даде сериозен отпор на другата половина, само и само Роси да работи на спокойствие.
Разделението на феновете, образно казано, е на мрънкачи и разбирачи. Тези, които не дават прашинка да падне върху главата треньора, изтъкват като аргументи дългогодишното толериране на какви ли не специалисти от много по-ниско ниво. Чакали са треньорчета и треньори, чакали са директорчета и директори, чакали са шефчета и шефове, а сега са длъжни да чакат големия Делио Роси колкото трябва.
Можем да бъдем сигурни, че този импровизиран вътрешен мач между големи групи от публиката ще продължи, тъй като Делио Роси вече анонсира, че е готов да направи голям скок в развитието на отбора. Тоест Левски ще стане по-офанзивен, ще изнесе линията на защитата по-напред и ще опитва да отнеме топката по-далеч от вратата на Божидар Митрев. Но всичко това ще мине неминуемо през сътресения. Тогава Левски не само ще трепери, но ще започне да губи и точки и лицензираното и сертифицирано 1:0 може да стане рядкост. Тогава пак хорът от трибуните ще пее на два гласа. Едните ще си искат трите точки от всеки мач, другите ще настояват за по-красив и атрактивен футбол и така някак си сините трябва да добутат до зимната пауза. Когато Делио Роси вече ще има всичкото време на света да си моделира отбора по свой вкус. Тук обаче интересното е, че Роси досега не е имал всичкото време на света, защото в Италия няма такива паузи с двумесечни подготовки на топло място, много контроли и провлачена селекция. А може би това ще бъде негов плюс и напролет наистина да видим един доста по-различен Левски. Този сега вече като че ли вече взе да ни поомръзва. То бива 1:0 и накрая треперене, но чак пък толкова. На легендите на Левски вече им стана неудобно да критикуват Роси за този резултат и за затворения футбол. Не че на него много му пука, де. Други преди него бяха по приказките, този треньор видимо е друга бира и с всичките му забележки досега наистина заслужава доверие на ни покаже какъв скок в развитието е планирал и дали има капацитет да го реализира на практика.
Източник: Желю Станков/ „Тема спорт“
[sociallocker id=5830] Абонирайте се за канала ни в youtube , за да виждате първи всички нови видео репортажи! Благодарим! https://www.youtube.com/channel/UCet-oDsbGjmvlT8w4ZVxJtQ/ [/sociallocker]
