Сигурно стотици пъти сте чували израза „Ако се привлича чужденец, той трябва да е с класи над българските футболисти“. Дори съм се дивял как може да са толкова елементарни бившите ни футболисти да повтарят като папагали тази мисъл. Но истината е, че повечето от тези, които се изказват в тази посока, са играли навън преди 20 или 30 години и наистина при тях е било така. Повечето ни легионери, които изпращахме навън, бяха с класа над местните. Процентът е 90 към 10 в наша полза. И затова поостарелите момчета са в правото си да повтарят баналното клише. Защото то е най-важната част от техния живот.
Нашите легионери бяха по-добри от местните, лично съм се убеждавал какъв култ има към Стойчо Младенов в Белененсес, как още в Сент Етиен повтарят, че там по-добър чуждестранен защитник от Георги Димитров-Джеки не е играл, Балъков на втория си месец в Спортинг Лисабон вече беше най-голямата знаменитост на клуба. И още, и още, примери колкото искаш. Каквото и да са спечелили българските легионери, а то не е много по днешните стандарти, е заслужено. Дали така обаче
стоят нещата с импортните легионери
които наводняват нашия футболен пазар. Бедни, безпарични, нашите клубове постоянно се оглеждат за добри чужденци, които уж ще са с класи над собствените кадри. И уви, вече многогодишният опит показва, че това въобще не е така. За да докажа тезата за класическото футболно менте, което наводни нашия пазар точно както китайските стоки пробиха през складовете в „Илиянци“, ще дам един актуален пример. Фенове, коментатори и кой ли не го наричат в последно време най-добрия футболист на Левски. Името му е Мехди Бурабия и за мен ласкавите оценки издават пълно неразбиране на футболната материя. А футболът, както е казал мислителят Стоичков, е проста игра за умни хора. Доказано е със стотици примери, че ритането на топката не те прави толкова умен, че да разбираш от материята. Един друг титан на мисълта Стойчо Младенов пък въведе фразата „да можеш да четеш футбола“. Е, тези, които смятат Бурабия за добър футболист, определено не могат да четат футбола. Или ако го правят – сричат.
За да не съм голословен, съм се подготвил с обстоен анализ на Бурабия, който иначе е културно, възпитано и интелигентно момче, което пише на при личен английски мрежата. Мехди след два месеца ще навърши 26 години, което означава, че зад гърба си има достатъчно футболен опит. Но да видим показателите от тези 26 години, 8 от които са като професионален футболист. Всъщност преди 3 години той е трябвало да загуби статута си на такъв, но се е намерил някой мениджър да му каже, че
в България такива като него се търсят
Какво постига Бурабия във френския си период? Явно като юноша на Дижон е давал някакви надежди и стига до първия отбор на Гренобъл фут. Само на 18 години той записва две участия в мачове от Лига 1, естествено, влиза като резерва в края на двубоите. Но това е едно добро начало. На следващата година, когато Гренобъл вече е изпаднал в Лига 2, мачовете на Бурабия са 9, отново повечето като резерва. Не искам да правя прибързани изводи, но явно някъде там през 2011 година във Франция установяват, че това момче няма да стигне далеч във футбола. И през 2013-2014 той вече рита за втория отбор на Лил в аматьорските дивизии, където обаче изиграва внушителните 18 мача и бележи цели 2 гола.
Някъде по това време се появява българската следа – Мехди разбира, че съществува Елдорадо и то се нарича България. Привличат го в Локомотив Пловдив, наличието на прилична техника и нещо като точен пас хващат окото на тогавашните треньори в клуба. На следващата година е в Черно море, където наистина се представя много добре и треньорът му там Георги Иванов-Гонзо го привлича в Левски. В първата си година на „Герена“ Бурабия играе в 10 мача, втората вече е с 30 и това дава повод да бъде наречен най-добрия футболист в клуба.
Това са голите факти. Те категорично биха посочили на всеки що-годе запознат с футболната материя, че Мехди Бурабия е класическо футболно менте. Качествата, които притежава, го оставят в тази категория, защото има и такива като Амаду Сукуна, които са класическа футболна измама. И там лесно може да се стигне до истината, ако се вгледате в кариерата му. Но да се върна към Мехди, около когото уж ще се гради новият съживен Левски през следващия сезон. Преминавам към втората част от характеристикатa. Не знам какво гледат така наречените анализатори, но в момента има достатъчно компютърни програми, които ще докажат, че Бурабия е далеч от всякакви дори средни стандарти. На пробягани километри по време на мач, на точни пасове, на отнети топки, на спечелени единоборства и най-вече на допуснати груби грешки. Ще дам само един пример – Бурабия бие корнерите в Левски. Според вас след колко корнера е възникнала голова ситуация? Мехди просто отива, фалцира топката и където отиде тя! Това е неговата футболна грамотност. Що се отнася до контрола, само във второто фиаско срещу ЦСКА
му бяха пресечени 8 паса в центъра на терена
след които тръгнаха бързи атаки на противника. Отделно даде един дълъг, диагонален пас, който попадна точно между бека и крилото. И излезе в куриозен тъч. Този футболист определено не дава никаква класа на Левски, а по-скоро говори колко тя е паднала. А за капак взе, че изпусна и дузпа срещу Верея, а после написа в мрежата, че задачата е изпълнена. Изпълниха я децата Алекс Боримиров, Божидар Краев, Найденов, Иванов… Ако левскарите чакаха на него, щеше отново да стане пълен резил.
Изводът, който правя аз, а трябва да го направят всички в българския футбол, е, че няма никакъв смисъл да се привлича преоценена стока. Нещата са много прости, тези, които отговарят за селекцията, да вземат минутите, които е играл даденият футболист в своята кариера. Един наистина качествен футболист прави по поне 3000 игрови минути на сезон. Дори и през тази рекордна за него година Мехди има 2000 минути игрово време. А това му е абсолютният рекорд. Преди не е стигал и до 1000. За цялата си кариера този човек, който играе офанзивен халф, бие преки свободни удари и рита често към вратата, е вкарал едва 9 гола. Повтарям за неразбралите – 9 гола за 26-годишен футболист. Щях да забравя за колосалните му 3 асистенции през този сезон и общо 11 в кариерата му на професионален футболист. Ако това на някого му звучи сериозно, значи гледаме различни спортове. Време е класическите ментета да спрат да заливат нашия и без това обрулен футболен пазар. По-добре е с тези, които вкараха дузпите срещу Верея.
Източник: Жаклин Михайлов/ „Тема спорт“
Снимка: sportal.bg
Харесай Фейсбук страницата на KotaSport.com ТУК
