Защитникът на Черно море Живко Атанасов сподели очакванията си пред „Мач Телеграф“ преди предстоящото дерби в събота между „моряците“ и Спартак Варна. Той коментира и престоят си в Левски, където игра един сезон и вкара 4 гола.
– Здравей Живко, как си? Какви са ти очакванията за дербито а събота срещу Спартак Вн?
– Добре съм. В събота се надавам до са получи един хубав двубой с много футболни аргументи, стадионът по всяка вероятност ще бъде пълен и нашата цел е накрая да излезем победители.
– Какво е по-различното преди подобни сблъсъци?
– Това все пак е дерби, а в такива срещи моментното състояние на двата отбора няма чак такова голямо значение. По-важното е кой ще иска повече победата и кой ще се вложи повече. Надявам се това да сме ние и да сме от печелившата страна в края на мача.
-Има ли напрежение във футболистите преди подобни срещи?
– Честно казано сме концентрирани. От доста години не е имало варненско дерби. Ние българите знаем заряда на подобен мач и се опитваме да обясним и на чужденците колко е важен този сблъсък.
– 13 години но го е имало това дерби. Липсваше на феновете и на целия град Варна. Последното дерби на Коритото завършва 1:0 в полза на Черно море, може ли това да се случи и този уикенд?
– Дано да се случи и да повторим успеха на клуба отпреди 13 години. По принцип е хубаво за футболния дух на града да има такъв мач и да се говори за него. Хората да имат желанието да идват на стадионите и да се наслаждават на играта. Да говорят за футбол и да живеят с това.
– Успяхте ли да се запознаете със силните и слабите страни на Спартак?
– Да, наблюдавали сме ги, както и те нас. Видели сме техните слабости, както и с какво могат да ни изненадат. Знаем какво трябва да направим, но общо взето в един такъв мач с такъв заряд ще има и други качества, които ще трябва да покажем, а не само футболните. Въпреки, че се надявам да ги надиграем.
– Как е настроението в съблекалнята преди двубоя?
– Напълно нормално е. Гледаме да не прегорим и сме концентрирани върху това, което ни предстои. Работим както всяка друга седмица. Г-н Илиев знае какво прави, а ние му се доверяваме напълно и го следваме.
– Не успяхте да победите в последните два мача, въпреки че тотално надиграхте Арда. Ще успеете ли да се завърнете на победния път?
– Надявам се да се случи. Последните два мача не успяхме да победим, особено равенството 1:1 срещу Арда е един от малкото случаи в моята кариера, в който противниковият отбор нямаше нито един точен удар към вратата ни, а ни отбелязаха гол. Доста голям малшанс за нас.
– Близо сте все пак до Топ 3. Можете ли да влезете в тройката в края на сезона?
– Това ни е целта. С доста отбори разликата в точките е малка. Не е както през миналата година да се откъснем 4-5 отбора напред. Сега сме цели 9 тима с малки разлики в точките. Според мен в Топ 5 ще попаднат отборите, които го желаят повече и се раздадат, защото горе-долу силите са изравнени.
– Мечтаете ли да вдигнете отново Купата на България? Ти вече си постигал това с фланелката на Черно море през 2015-та година.
– Да, това ми е цел! Особено откакто съм се върнал на „Тича“ искам да я вдигна втори път с отбора на Черно море. Това е моят отбор и клуба, в който съм бил най-щастлив през моята кариера до този момент в България. Вдигането на Купата през 2015-та беше един от най-щастливите моменти и се надявам да изпитам пак същото чувство.
– Разкажи ни някой спомен от този финал в Бургас срещу Левски?
– Спомням си, че в 35-ата минута получихме червен картон и трябваше 90 минути да играем с човек по-малко. Стигна се до продължения. Трябваше доста да се потрудим, за да се увенчаем с победата. Показахме страхотен характер, което направи победата ни още по-сладка. Вкарахме в заключителните секунди и на редовното време и на продължението. Генерала Никола Спасов направи страхотни смени. Това беше нашият ден и дори с трима човека по-малко да бяхме на терена, бяхме убедени в победата.
– От дълго време начело на тима е Илиан Илиев. Какъв треньор е той? Какво го различава него от останалите?
– През последните години той неслучайно е един от най-добрите, а вероятно и най-добрият треньор в България. Той е човек, който се стреми да направи добър колектив и да ни помогне, да ни научи. Желае понякога повече от нас, за да победи. За него мога да кажа само хубави неща. Страхотен треньор и голям човек!
– Кой е най-ценният съвет, който ти е давал?
– Ами те са много по принцип. Не мога да кажа конкретно кой е, защото са наистина много. Предпочитам да си ги запазя за себе си.
– Ще те върна отново към предстоящото дерби. Може ли да има ли фаворит в подобен двубой?
– Не! В никакъв случай не може да има. Това е дерби и независимо на какво ниво е не може да се говори за фаворит. Дербитата затова са интересни, защото никога не знаеш какво може да се случи. Винаги се получават интересни мачове. Който повече желае победата, той ще се поздрави с нея.
– Какъв е ключът към успеха в събота?
Да си вкараме положенията и да не допуснем гол. Това е ключът. Трябва да сме заедно и да излезем и да направим всичко възможно, за да победим. Не говоря само за тези на терена, а и за резервите, които ще влязат, както и всички около страничната линия. Треньорите, лекарите, масажистите и изобщо целият отбор. Трябва всички да се раздадем.
– Илиан Илиев сподели, че трябва да сте спокойни, хладнокръвни и да мислите през всичките 90 минути. Това ли е рецептата за победа в събота?
– Трябва да сме хладнокръвни и всеки да даде най-доброто от себе си. Да покажем качествата си и да излезем като отбор. Да не се поддаваме на провокации да влизаме в някакъв мач, в който само да се рита топката. Трябва да излезем и да играем футбола, който можем.
-Няма как да не те попитам и за престоя ти в Левски. С какви чувства си тръгна от „Георги Аспарухов“?
– Да, върнах се на „Герена“. Аз съм израснал там и ми беше мечта да играя за Левски. Отидох, игpax 30 мача за един сезон със „сините“. Вкарах 4 гола и може би това са ми най-хубавите спомени от отбора, когато бележех и когато помагах на тима си. Нещо незабравимо беше, когато се радвахме пред публиката.
– Защо се стигна до раздялата ти с Левски?
– Не мислех, че мога да дам нещо повече на отбора, както и той на мен. Чувствах се недооценен и нежелан накрая. Дадох всичко от себе си, да играя за Левски ми беше мечта от малък и затова въпреки трудният период се върнах. Не съм се върнал нито за пари, нито заради нещо друго. Отидох да играя заради мечтата си и си я сбъднах.
