24 май 2022 година, Левски вече е на 108 и клубът дава старт на тържествата с церемония на Могилката – мястото на неговото основаване. Половин час преди 10:00, за когато е обявено началото, площадчето е почерняло от хора. Всъщност посиняло, защото мнозинството са с фланелки на отбора. Настроението е приповдигнато, както обикновено е на рожден ден. Празникът може да започва.
Този 24 май обаче бе някак раззел личен, а усещането доста по-странно от това, което същите тези хора са изпитали на същия ден през 2021-ва и 2020-а. Преди две години се състоя нещо като „Син поход на надеждата“. Той започна от паметника на Васил Левски в столицата и стигна до Могилката и бе предвождан от заявилия желание да придобие мажоритарния пакет акции на клуба Наско Сираков. Тогава оцеляването на сините бе поставено на карта. Привържениците бяха със свити сърца и се молеха за чудо. Година по-късно – през 2021-ва, Сираков вече бе собственик. Левски съществуваше или по-точно – вегетираше. И се бе хванал като удавник за сламка за нещо, за което само се говореше под сурдинка. Точно на празника то бе официализирано. От трибуната Наско Сираков с треперещ глас обяви, че клубът ще има нов собственик, който ще инвестира колосална сума и ще изгради изцяло нов стадион. След такава новина надеждите за светло и славно бъдеще избуяха, за да увехнат месец-два по-късно в аферата „Джо Диксън“. Краят изглеждаше близо, но…
Оттогава до вчерашния празничен 24 май изтече доста вода. А Левски, с помощта на обединението на феновете, вече е доста по-различен. Точно това личеше на Могилката. Да, ритуалите си остават същите – славните ветерани Стефан Аладжов и Кирил Ивков поднесоха венец, Наско Сираков се снима с десетки деца, а речта му бе доста по-сдържана, но и грабваща. Този път обаче имаше и други фигури. И точно те обраха най-големите аплодисменти – Станимир Стоилов и Ивайло Ивков. Първият започна да разказва нова приказка и донесе трофей след 13-годишно чакане, а вторият въведе строга финансова дисциплина и клубът бавно започва да се изправя на крака. Кампанията „Левски е вечен“ даде повече от добри резултати и не спира да заразява „тома-неверниците“. Заради тези неща на Могилкага имаше вяра – сините спряха да викат неволята и в последните месеци си помагат сами. Затова вече могат да гледат към следващата голяма крачка – след време сами да си определят кой да ги управлява. Осъществяването й няма да бъде кратък и лесен процес. Но си струва. Защото винаги носи наслада, като знаеш, че си успял благодарение на личните ти усилия – в случая това важи за всички сини фенове.
Левски го има и е по-жив от всякога. В това се убедиха французинът Седрик Бардон и хърватинът Игор Томашич, които повече от половин час трябваше да позират с хора, молещи ги за снимка. Със сигурност са усетили, че сегашният Левски започва да предизвиква вълнението, което предизвикваше онзи, в който играха те. Пътят пред клуба е верен, остава да бъде извървян, а след това… След това песента – „Опитват се с Левски да крачат, те крачат, но Левски лети“.
Янаки Димитров/ „Тема спорт“
