Известният журналист Сашо Диков гостува в предаването „От дузпа в тъч“ по Sportal TV. Той се върна във времената на „Едно към едно“ и обясни избора си да спре да се занимава със спортна журналистика за сметка на политическите репортажи и анализи. Ето какво каза топ журналистът:
За футболните босове
Не е имало директни заплахи. Даже е имало обратни случаи. Спомням си един мач на ЦСКА с Марек, имаше много заплетени ситуации в него. Обажда ми се една голяма фигура от Левски, и то по време на предаването, и казва: „Виж там как ги подпират съдиите ЦСКА“. Не е имало заплахи. Те си знаят, че казвам това, което мисля. Това са думи и на покойния Георги Илиев, и на Васил Божков. Много по-трудно е да се коментира българското първенство, макар че сега нещата се попромениха. Левски не е този Левски, изгуби се душата на отборите. Първа лига е все едно „А“ окръжна група от едно време! Българското първенство се гледа или заради темата, или заради гостите. Но се гледа, ако се предлага в добър търговски вид. Тук никой не иска и не може да положи усилия да пакетира българския футбол. Очевидно няма как да се привлече зрителя с футболисти и игра. За сметка на това с жени, манекенки и миски, говоря съвсем сериозно, има как да се направи футболът популярен. Така се увеличава интересът. Преди години Маги Халваджиян имаше идея за предаване по италиански тип – с красиви жени, но затова се искат усилия, умения, които сега им липсват и не го правят.
За Левски
Когато Тодор Батков се отказа и даде Левски, за мен духът на Левски умря. Усети се по публиката, опустя стадионът и т.н. На моя кумец Спас Русев му го набутаха Левски, той никога не се е интересувал от футбол. Във футбола се искат пари, но и организация, за да можеш да направиш качествен отбор.
За Лудогорец
От другата страна е Домусчиев. Само че неговото не е български отбор, защото играят един-двама българи. Това е фирма за печелене на пари. Аферим, направи го, спечели пари. В Разград и Ловеч обаче, колкото и титли да имат, футболът никога няма да е това, което е в Пловдив и София. Лошото е, че там където има публика и традиции, ги няма парите, класата и т.н. За мен Кирил Домусчиев изпусна момента да продаде някои от звездите, когато бяха на върха, да влее свежа кръв в отбора. Сега някой беше написал „старците на Домусчиев“. При всички случаи Домусчиев заслужава похвала. Преди време, когато играха срещу Арсенал в Лондон, някой каза: „Е, браво, гледайте как играят“. А защо да не играят така? Те не са българи, не се притесняват, имат го самочувствието.
За ЦСКА-София
Гриша Ганчев е човек, когото страшно много уважавам. Той е доказал, че ги умее нещата. За да се стигне обаче до качествено ниво се искат доста повече пари. Парите играят и вкарват голове. Като налееш парите, трябва да създадеш необходимата организация, да вземеш най-добрия треньор, само с пари не може да стане. Тези осем милиона за емблемата той ги даде за миналото. Тези осем милиона са славното минало на ЦСКА. До този момент той беше Литекс, никой не го броеше за ЦСКА. С тези осем милиона той легитимира наистина, че става дума за ЦСКА. Футболът е скъпо удоволствие. При нас бизнес моделът не може да сработи, с изключение на Кирил Домусчиев. Но изключението потвърждава
