-
ЦСКА-София победи Берое с 2:0. Без да блести на терена, отборът на Милош Крушчич осигури основното. Греъм Кери изгря след дълга принудителна почивка и показа, че е футболист, който може да бъде използван разумно, стига някой да му намери подходящо място на терена. Това е всичко, което си заслужава да се напише за този мач.
Футболът бе бавен, скучен и изкачващ. И двамата треньори не показаха никакви идеи, които могат да развият или помогнат на играта у нас. Да не говорим, че между 22-ата на терена имаше точно петима (5) българи – трима в ЦСКА-София и двама в Берое. Както и твърде много туристи, които след края на сезона ще си тръгнат.
В сектор Г имаше около 150 човека. Толкова бяха и в сектора с гостуващата агитка от Берое. Това бе истинска обида към футбола, към отборите, към шефовете. От днес футболът в България ще се играе на празни трибуни поради коронавируса. Така са решили управляващите и тяхното решение идва навреме, за да скрие срама на родните клубове. В България така или иначе футболът се играе пред почти празни трибуни. С изключение на някои чакани мачове или на инцидентни събития, срещите у нас се гледат от роднините на футболистите, официални лица и някои ентусиасти. Защо е така? Вероятно защото няма нищо общо с това, което гледат хората по телевизията, в случай че са се абонирали за европейските първенства.
В ЦСКА-София нещата са замръзнали на мъртва точка в момента. Повечето привърженици на отбора не харесват Милош Крушчич като треньор, който е компромисен вариант. Те знаят, че сърбинът е начело на отбора, защото няма друг или сега не е моментът за смени. Крушчич, безспорно, е симпатичен човек с ясна визия за футбола. Той обаче не е треньорът, който ще развие ЦСКА-София и ще го превърне в печеливш отбор. Беше му дадено достатъчно време, но той не убеди, че „червените“ могат да играят атрактивен футбол под ръководството му.
Крушчич по-скоро е предпазлив наставник, който залага твърде много на защитата и твърде малко да разгърне идеите си напред. Това може да му спечели някоя и друга победа, може да му осигури още време начело на ЦСКА-София, но в никакъв случай няма да го превърне в месията, която очевидно чакат на „Армията“.
Празният футбол е диагноза. Това дори е присъда. Обидно е за ЦСКА-София да играе пред толкова малко хора, но дваж по-обидно е за ръководството, което докара нещата дотук. Шефовете дори не успяват да обяснят на феновете на нормален и разбираем език какво искат и как смятат да го постигнат. Те са се затворили и гледат мачовете като неми свидетели. Не е изненадващо и, че преди или след мачовете те просто нямат какво да кажат, няма как да оправдаят собствената си несъстоятелност.
Наскоро привържениците от Сектор Г обявиха, че няма да има организирана подкрепа на мача с Ботев (Враца) за Купата на България. Те се срамуваха от това, което стана броени дни преди това срещу Царско село. И това бе форма на протест – мирна, интелигентна, но начин да се каже: „На нас ни писна, вие как се чувствате!?“. Ако ръководството не реагира и в този момент, значи за него няма никакъв проблем. Нещата си вървят, както се казва, всички се усмихват леко.
И няма никакво значение, че се обеща през месец март да се започне строежът на новия стадион „Българска армия“. Може би тук нещата не зависят единствено от шефовете на ЦСКА-София, но когато си казал голяма дума, е хубаво да се опиташ да я спазиш. В противен случай си просто човек, който има желание, но никакви оръжия да постигне целите си. И тогава ставаш свидетел на празен футбол на празни трибуни. Нещо като симулация на най-хубавата игра, но в доста пошла форма.
